Валентина Александрова (31.12.1930), оперна певица, сопран
Тя е сред основателите на Пловдивската опера от 1953 г., където преминава творческата й кариера. Дълги години е водеща солистка, а ролите които представя са много и запомнящи се. От 1968 г. започва да преподава в Академията за музикално и танцово изкуство, а до 1999 г. ръководи катедра „Класическо пеене“.
Родена е в Свиленград. Първите занимания по пеене започва със Сия Войникова. Завършма Музикалната академия в София при Петър Райчев и разбира се, когато той и Руслан Райчев създават Пловдивската опера логично е да поканят талантливата млада певица.
Валентина Александрова гостува в различни театри в България, както и в Дания, Германия, Русия, Чехия, Унгария, Финландия, Румъния, Сърбия, Китай.
Освен оперния репертоар участва в различни кантатно-ораториални творби. Друга страна е влечението й към камерната музика. Сигурно много почитатели на нейното изкуство ще си спомнят забележителния й рецитал с пианистката Снежина Гълъбова записан през 1966 г. от „Балкантон“.
Награди:
І награда от Международния конкурс за певци и инструменталисти, Варшава (1955);
Орден „Кирил и Методий“;
Награда „Пловдив“ (1972);
Академична награда „Медения чан“.
Репертоар:
Бедржих Сметана – Марженка в „Продадена невеста“;
Волфганг Амадеус Моцарт – „Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“;
Гаетано Доницети – Адина в „Любовен еликсир“, „Звънчето“, Рита;
Джакомо Пучини – Мими в „Бохеми“, Лаурета в „Джани Скики“;
Джузепе Верди – Виолета в „Травиата“, Джилда в „Риголето“;
Жорж Бизе – Лейла в „Ловци на бисери“, Микаела в „Кармен“;
Карл Орф – „Умницата“;
Ойген д`Албер – Нури във „В долината“;
Парашкев Хаджиев – „Антигона 43“, Зорница в „Луд Гидия“, „Милионерът“, „Златната ябълка“;
Шарл Гуно – Маргарита във „Фауст“;

