СОНЯ НЕМИРОВА

ОПЕРНА ПЕВИЦА, СОПРАН

Родена е в София. Първо завършва физика през 1959 г. и след това започва да учи пеене в Софийската музикална академия, която завършва през 1964 г. при Лили Ракитска. Продължава във вокалното студио на проф. Христо Бръмбаров при Рени Бръмбарова до 1969 г. Специализира в Румъния при Емилия Петреску и Арта Флореску. Следва специализация във Виена при проф. Франц Шух-Товини.

ИНФОРМАЦИЯ

През годините 1969-70 са първите й ангажименти във Варненската опера като артист-солист. Дебютира на сцената на Варненската опера на 15 март 1970 г. в ролята на графиня Марица от едноименната оперета на Имре Калман. Режисьор на спектакъла е Евгени Немиров, чиято съпруга става през 1972 г.

Следва ангажимент в Пловдивската опера. Там пее с голям успех Леонора в „Трубадур“, Амелия в „Бал с маски“, Розалинда в „Прилепът“ и други централни партии.

След ангажимента в Пловдив е част от солистичния ансамбъл на новосъздадената Плевенска оперна трупа, заедно с Любомир Дяковски, Малина Павлова, Румен Кръсников, Мила Дюлгерова, Михаил Миланов, Роза Гръчка и др. Там от 1976 до 1979 изпълнява Фиордилиджи от „Така правят всички жени“ на Моцарт, Неда от „Палячи“ на Леонкавало, Мими в „Бохеми“ в режисура на Кузман Попов и първата си Тоска, която после пресъздаде на много европейски сцени с огромен успех.

През 1980-1982 е държавен артист към Концертна дирекция „Българска музика“ и реализира многобройни концертни програми с богат песенен и ариен репертоар. С Деветата симфония на Бетовен като сопран-соло гостува 1980 в Токио, Япония с японския диригент Тсуцуми, ученик на Сейджи Озава. В българския солистичен състав тогава пеят: Димитър Беров – тенор, Никола Кутин – бас и Весела Зорова – мецосопран. Гостува на концертните подиуми в Прага, Братислава, Виена, Берлин, Москва, Ростов на Дон и в много други градове.

Една година след смъртта на Евгени Немиров, през 1982 г. тя е назначена като драматичен сопран с първи роли в театъра на град Рощок, ГДР. Там реализира нов, мечтан репертоар. През 1983 е Сента в „Летящият холандец“, през 1984 – Турандот в „Турандот“ и Леонора в „Леонора“ (първата и по-сложна версия на „Фиделио“ от Бетовен), през 1985 – Тоска в „Тоска“, през 1986 – Леонора в „Трубадур“, през 1987 – Мари във „Воцек“ от Албан Берг (концерна версия), през 1988 – Венера в „Танхойзер“,  през 1989 – Ариадна в „Ариадна на Наксос“, през 1990 – Аида в „Аида“.

Дебютът на Соня Немирова в София е през 1976 с Елизабет в „Дон Карлос“ под диригентската палка на Асен Найденов. През 1979 пее Тоска на софийска сцена.

Успоредно с активната певческа кариера Соня Немирова започва да преподава – вокално изкуство в Консерваторията и в Университета в Рощок, вокален педагог към театъра за свободни камерни представления в Магдебург, художествен съветник е в Националната опера в Рига за продукцията на операта „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Борис Годунов“ от Мусоргски в Магдебург, „Лулу“ от Албан Берг за Залцбургския фестивал, за „Тоска“ в Бремен, „Идоменей“ от Моцарт“ и „Травиата“ от Верди в Държавния театър в Майнц и „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Националния театър във Ваймар.

След 1991 г. преподава пеене в Берлинския музикален университет „Ханс Айслер“, където работи до 2012 и обучава с голям успех голям брой студенти. Продължава активна концертна дейност, както и експериментални проекти с Драматичния театър „Freie Kammerspiele Magdeburg“. Там пее в „Пръстенът на нибелунгите“ в ролята на Брюнхилде на стадиона „Ернст Грубе“ пред 10.000 зрители, реализира проекта “Голямата Свобода” на режисьора Клаус Ноак като солистка на старато пристанище на река Елба в Магдебург, един ангажиран спектакъл с дълбоки хуманистични послания, както и оперетата „Парижки живот“ от Офенбах в ролята на Метела в завода за машиностроене „Ернст Телман“ в Магдебург на открито, мащабен експериментален спектакъл с певци, актьори, каскадьори, танцьори, коне и тежка машинна техника. За реализацията на тези музикални проекти Соня Немирова отговаря и като вокален педагог на актьорския ансамбъл.

От 2006 г. тя работи с дъщеря си – световно известния оперен режисьор Вера Немирова, като драматург и ко-режисьор. Заедно творческият тандем реализира над 30 постановки, между които „Сватбата на Фигаро“ в Рига 2006, „Дама Пика“ във Виена 2007, „Лулу“ в Залцбург 2010, „Лоенгрин“ в Базел 2013, „Травиата“ в Майнц 2014, „Африканката“ от Майербеер в „Дойче Опер Берлин“ 2015, „Валкюра“ в Залцбург и в Пекин 2017, „Вилхелм Тел“ в Сеул и „Русалка“ в Сент Гален 2019.

В тежката година на Ковид 2020/21 въпреки специалната обстановка Соня и Вера Немирови заедно осъщесдтвяват: „Влюбеният братовчед“ от Кюнеке в Нюрнберг, подготовката на „Дон Карлос“ за Великденския фестивал в Залцбург в копродукция със „Земперопер“ в Дрезден със звезден състав: Анна Нетребко и Юсиф Ейвазов, Екатерина Семенчук и Илдар Абдразаков. Тази постановка ще има премиера на 22.10.2021 г. и в „Земперопер“ Дрезден, с нов състав в основните роли. През април 2021 Вера и Соня Немирови изработват „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек за Рощокския театър с блестящи отзиви във FAZ (Франкфуртер Алгемайне Цайтунг). През юли 2021 приключва работата по предрепетиционния период на „Кармен“ в Нюрнберг, а премиерата на 2.10.2021, нюрнбергският ансамбъл посвещава на паметта на безценната сътрудничка, незабравима певица и голяма артистка Соня Немирова.

Соня Немирова, оперна певица сопран (20.09.1942-13.08.2021)

ОЩЕ ПЕВЦИ