АЛЕКСАНДЪР МАРУЛЕВ
оперен певец, бас
Първата ми среща с изкуството на Александър Марулев беше в Старозагорската опера на една постановка на операта „Норма“ от Винченцо Белини. След това многократно съм го слушала в различни негови превъплъщения на сцената на операта в града под липите. Той е един от стожерите на този театър повече от четиридесет и пет години. От 1998 – 2003 е директор на операта, а през 2010-2012 – главен художествен ръководител.
ИНФОРМАЦИЯ
Роден в Стара Загора – град с музикални традиции, дал на света едни от най-бележитите оперни певци. Завършва образованието си през 1979 г. в Българска държавна Консерватория – специалност оперно пеене в класа на проф. Елена Киселова с академична степен – магистър по изкуствата. Веднага е назначен за солист в операта в родния си град. Сценичният му дебют е в ролята на Военачалника в операта „Златната птица“ от Марин Големинов (1979).
Специализации:
1974 специализира интерпретация при проф. Ким Борг – Ваймар, Германия
1980 завършва майсторския клас на проф. Илия Йосифов – София.
1988 е в майсторския клас на Гена Димитрова – София.
1990 специализира при Борис Христов в Академията за изкуства и култура в Рим, Италия.
Награди:
1983 – Конкурс за млади оперни певци – гр. София
1990 – Международен конкурс за оперно пеене – „Re Manfredi“ гр. Манфредония, Италия
1993 – Международен конкурс за оперни гласове „Beniamino Gili“ – гр. Сирмионе, Италия
Участвал е в почти всички издания на „Фестивала за оперно и балетно изкуство“ – Стара Загора и още:
1997 – Международен музикален фестивал за класическа музика – гр. Новосибирск, Русия
1999 – Музикален фестивал – гр.Анталия, Турция
2000 – Международен фестивал за опера „Musikum Tempora“ – гр. Тиволи (Рим), Италия
Има осъществени множество записи в Българското национално радио и телевизия, участия в концерти и камерни произведения.
Репертоар:
Модест Мусоргски – „Борис Годунов“ – Борис, Варлаам
Клаудио Монтеверди – „Балът на неблагодарните жени“ – Нептун;
Волфганг Амадеус Моцарт – „Дон Жуан“ – Лепорело, Командор
Джоакино Росини – „Севилския бръснар“ – Базилио; „Италианката в Алжир“; „Стабат матер“;
Гаетано Доницети – „Любовен еликсир“ – Дулкамара; „Лучия ди Ламермур“ – Раймондо;
Винченцо Белини – „Норма“ – Оровезо;
Джузепе Верди:
„Дон Карлос“ – Филип Втори; „Набуко“ – Закария; „Ернани“ – Гомес да Силва; „Силата на съдбата“ – Падре Гуардиано; „Атила“ – Атила, Леоне; Макбет“ – Банко; „Дон Карлос“ – Филип II; „Реквием“; „Аида“ – царят на Египет; „Травиата“ – барон Дюфол; „Отело“ – Людовико, „Риголето“ – Спарафучиле, Монтероне, „Трубадур“ – Ферандо;
Джакомо Пучини – „Бохеми“ – Колин, Беноа, Алсиндор; „Турандот“ – Тимур; „Тоска“ – Анджелоти; „Мадам Бътерфлай“ – Бонзо;
Александър Йосифов – „Хан Крум“ – Хан Крум
Александър Марулев 9.05.1954, оперен певец, бас
