АННА ВОРОБЬОВА

След Октомврийската революция от 1917 г. взима уроци от партньора на знаменитата балерина Анна Павлова – Михаил Мордкин.

Ето какво пише Маряна Имреорова
Пловдив, 2011

През 1919 г. постъпва в балетното студио на известната Бронислава Нижинска –   „Център Студио“, което след Революцията е първата балетна школа в Съветска Украйна и е известна като Школа на движенията. Анна Воробьова става асистент на Нижинска, която ръководи студиото само шест месеца. След заминаването на Нижинска в Париж в Руския балет на Сергей Дягилев през 1921 г.,  част от школата се разпръсва,  а другата част остава под ръководството на Воробьова. Сред нейните ученици са младият Серж Лифар (Сергей Михайлович Лифар), балетист и хореограф от украински произход, известен като един от най-великите танцьори на XX век. Съвременниците му го наричат „бог на танца“, „гений на балета на ХХ век“.  (В Киев от 1994 г. насам се провежда Международен фестивал на балетното изкуство в памет на този велик танцьор.)
Балетното студио на Анна Воробьова  става за 17-годишния Сергей първата стъпка към върховете на славата, тя и Нижинска го насърчават да се занимава с балет. В мемоарите си той по-късно пише: „Аз съм много задължен на Анна Воробьова, която  с истински  ентусиазъм се отнасяше към моята работа, предсказвайки  ми голямо бъдеще, за което малко се замислях тогава. И всячески ме окуражаваше, когато моята жар бе готова да загасне…“.  Воробьова препоръчва Лифар на Нижинска в Париж.
През 1923 г. Воробьова заминава за Монте Карло, след това за Париж, където работи в театър „Шатле“ в трупата на Сергей Дягилев. Нейният партньор – Антон Долин (англичанин, чието истинско име е Сидни Франсис Патрик Хейли-Кей, танцувал под руски псевдоним), се занимава с класа на Любов Егорова. Тук работят Пикасо, Пол Валери, Нижински, Орик, Мясин. През 1924-1926 г.  Анна живее в Италия и танцува като  примабалерина  в Миланската  „Ла Скала“, след това е солистка в трупата на Юлия Седова в Рим, танцува соловите партии в оперите „Таис“, „Аида“, „Самсон и Далила“. Там тя повишава своята квалификация. С трупата на Седова участва в  шестмесечно  турне в Южна Америка (Росарио, Санта Фе, Рио де Жанейро).
Говори се, че когато Анна пътува с кораб за Америка, чува на палубата пеене. Тя казала: „спрете латерната!“. „Латерната“ се оказал самият … Енрико Карузо, италианският тенор! Воробьова с присъщата за нея спонтанност се запознава с него (по спомени на Любен Хрисафов).
В Рим Воробьова се запознава и с българския скулптор Александър Занков (1900-1982), който тогава учи в Художествената академия във Флоренция (Занков е известен като съавтор на паметника „Альоша“ в гр. Пловдив). Две креативни личности, те са били прекрасна двойка. Воробьова – украинска изтънчена балерина и българин, художник, скулптор. Александър печели нейното сърце и тя е готова да го последва на края на света. През 1926 г. те се женят в Рим. Занков завършва Академия Рим, дипломира се през 1927 г. и води своята млада жена в родната си България. Анна през същата година започва работа като асистент-хореограф в Софийската опера при Атанас Петров – известен балетист, хореограф, един от основателите на българския професионален балет. (Солистка тогава е Надя Винарова). В  тандема Петров – Воробьова е роден първият професионален балет  – знаменита „Копелия“ от Лео Делиб. Премиерата на „Копелия“ се състои на 26 февруари 1928 г. В ролята на Сванилда е Надя Винарова, а на Франц – Атанас Петров. Няколко дни по-късно спектакълът се играе вече с Воробьова в ролята на Сванилда. Сред зрителите са цар Борис III и съпругата му. Критиците реагират много положително на изпълнението, публиката е във възторг. Ето какво пише за това в-к „Танц“, №3 от 1928 г: „В танците  ние следихме с интерес леката и мека стъпка на г-жа Воробьова, която танцуваше с истинско ритмично чувство и голяма лекота. Нейните пируети, скокове, стъпки, нейната пантомимна игра, мимика на лицето – всичко това, беше добре обмислено и предадено по един естествен и непринуден начин … “
През 1929 г. Воробьова взима творческа командировка и заминава за Париж при Нижинска, която е хореограф в трупата на Ида Рубинщайн (известна балерина от еврейски произход, родена  в Харков). От 1930 до1932 г. Анна е солистка  в „Руската опера“  на княз Церетели и Дук дьо Базил, в която играе Фьодор Шаляпин (с Шаляпин я свързва  искрено приятелство, тя запазва до смъртта си портрет  с автограф за нея). Има турнета в Лондон.
В Париж  Анна общува с Равел, Стравински, Пикасо, Пол Валери, Фокин. Нейни партньори са Викзак, Лишин.
От 1933 г. е солистката на „Caite Lyriqe“ и Марсилската опера. През същата година отново отива на турне в Южна Америка и в края на годината окончателно се завръща в България. Така завършва европейския период на Анна Воробьова. В Европа тя  постига голям успех като балерина,  неин портрет е поставен в редицата на известните балетни  майстори. В-к „Temps“ от 10 декември 1930 г. пише: „Госпожица Воробьова е  удивително гъвкава и ярко изразителна в ролята на уличната танцьорка…“ (за „Петрушка“ на Фокин).
След завръщането си в София, Анна постъпва отново в операта като примабалерина, но само за 5 месеца. Семейни и лични ангажименти я карат да остави сцената. И тя се отдава на педагогическа дейност. През 1934 г. Воробьова открива частна балетна школа, която работи до 1946 г. Сред нейните студенти са Валя Вербева, Павел Стоицев, Никола Тарновски, Неделчо Изов, Елена Воронова, Лили Берон, Иван Делиев, Соня Арова и др. Воробьова препоръчва Соня Арова на Олга Преображенска – бивша балерина в Мариинския театър и на Серж Лифар.
Воробьова е сред основателите на балета в Старозагорската (1946-1952) и Пловдивската (1953-1961) народна опера, работила е и в Русенската опера. Заслуга на Анна Воробьова в България е създаването на три извънстолични  балетни  трупи – в Русе, Стара Загора и Пловдив. Като гост балетмайстор  в Стара Загора тя поставя два самостоятелни балетни спектакъла – „Копелия“ и „Куклената фея“,  както и танците за много опери. През 1949 г. в Русенската народна опера поставя танците  към операта „Травиата“. Пловдивският период обхваща осем години – от 1953 г. до пенсионирането на Воробьова през 1961 г.  1953 г.  е годината на създаването на Пловдивската народна опера с  режисьор Петър Щърбанов и хореограф Анна Воробьова.
Воробьова е създател на редица концертни номера, танцови изпълнения към спектаклите:   „Продадена невеста“ от Б. Сметана, „Русалка“ на А. Даргомиржски, „Отвличане от сарая“ на Моцарт (1955), „Майчино сърце“ на Б. Борозанов (1957) „Хофманови разкази“ от Ж. Офенбах (1958), „Кармен“ на Бизе, оперетата „Прилеп“ на Й. Щраус, (1959), „Гергана“,  Г. Атанасов (1959), „Имало едно време“,  П. Хаджиев ( 1959), „Слугинята-господарка“ от Перголези (1959), „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт (1960), „Аршин мал Алан“ на В. Хаджибеков (1960), „Червеният мак“ на Глиер ( 1960), „Царицата на Чардаша“ от И. Калман и много други.
През 1957 г. Анна Воробьова поставя на пловдивската сцена „Куклената фея“ от Йозеф Байер като самостоятелен балет.
Да се отрие в момиче бъдеща прима  и да му даде солово изпълнение веднага след завършване на хореографско училище  – за това Воробьова притежава специален талант. Такъв е случаят с Русалия Кирова. На 18 годишна възраст тя е солистка в Пловдивската опера и я очаква блестяща кариера. И сега Русалия продължава да прави това, което обича – като педагог, от 1975 г.  тя е основател и ръководител на балетен клас в Държавно училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив, а от 1985 г. насам е преподавател и хореограф на Пловдивската опера.Нейното първо соло на пловдивската сцената е ръководено от Анна Воробьова,  това е оперетата „Аршин мал Алан“, чиято премиера е на 11 декември 1960 г.
Катерина Лангамер и Калинка Сотирова – балерини на Пловдивската опера. Митрофановна, така те наричат Анна Воробьова, провеждала репетиции, обяснявайки всичко на български език със силен руски акцент. „Талантлива и безкомпромисна. Велик учител с уникална техника!“ – казват те.
С най-голяма любов си спомня своята учителка Любен Хрисафов. Любчо, как то го наричала тя. Любен е роден през 1929 г. На Пловдивската опера  той е посветил 30 години от живота си. „Цялата ми техника е от Анна Митрофановна, тя ме научи, как да танцувам. Като близък приятел, тя присъстваше на кръщаването на двете ми деца. Аз много съжалявам, че името на Анна Воробьова  сега е  незаслужено забравено, но се надявам, че това ще се промени, тъй като Воробьова стои в основата на българския балет, нейният принос е безценен… “
За Анна Воробьова семейството винаги е на първо място. Тя е пример за успешно се съчетаване на кариера и личен живот. Докато ръководейки собствената си балетна школа в София, на 38 г. ражда първородния си син Огнян, а две години по-късно в семейството им се ражда вторият син  Орлин.
Внукът на Огнян, известения скулптор Венцислав Занков, се гордее с предците си. До седемгодишна  възраст живее с тях в къщата в София, на улица „Пиротска“ № 52, където те са имали таванско жилище. Помни оригиналните картини на Дега, които изчезват безследно след смъртта на баба му. Освен тях е имало и много други реликви, представляващи семейна колекция, събирана в  многобройните пътувания на Александър и Анна.  Венцислав през 70-те години на минали век пътува до Киев – родното място на баба му, при нейни роднини.  Той добре си спомня традиционното украинско гостоприемство! Също така той е присъствал на още едно историческо събитие – премиерата на „Сюита в бяло“ на  Софийска сцена, постановка на самия  Серж Лифар. Това се случва през февруари 1980 г.  Воробьова тогава вече е болна, роднини я довеждат на представлението.

Тя винаги е имала много приятели и поклонници на своя талант. Нейната къща е известна със своето гостоприемство. Анна дори дава уроци по балет у дома, болна, и  както казват те, „на палци“. Иска да предаде всичките си знания на учениците си, води бележки, събира материали със собствени танцови композиции, техники, надявайки се, че нейната работа един ден ще бъде публикувана, издадена като учебен материал за бъдещите поколения. За съжаление, тези материали са загубени през годините,  у приятели и т. н. „помощници“.

Последните години от живота на Воробьова са много тежки. Професионално заболяване я лишава от възможността да ходи.
Анна Воробьова почива на 6 юни 1985 г. в София, на 86 години. Надживява съпруга си само с 3 години.
В края на историята за талантливата е украинка уместно да се цитират думите на Асен Станчев, балетист, ученик на  Воробьова, който в статията си „In memoriam Анна Воробьова“ цитира един пасаж от приказката на Андерсен „Стар уличен  фенер“: „Много години той служеше честно, ала ето че му дойде времето да се оттегли за почивка. За последен път той стоеше на своя стълб и осветяваше улицата. Тай чувствуваше същощо, каквото чувствува старата балерина, която се явява пред публика за последен път и знае, че утре ще бъде самотна и забравена от всички в някоя таванска стая…“

Анна Воробьова-Занкова (22.10.1898 – 6.06.1985)