ДИМИТЪР МАНОЛОВ

Първата му работа е в Русенската опера. Следва още един ангажимент като главен диригент на Плевенската филхармония. От 1976 г. е поканен за главен диригент на Софийската филхармония, където остава девет сезона. През 1981 оглавява Симфоничния оркестър на Богота, Колумбия.
След завръщането си става главен диригент на Софийската опера, после наследява Добрин Петков в Пловдивската филхармония. През 1991 г. отново е поканен в Богота. Отварям страницата в Сайта на Софийската филхармония и откривам цялата поредица от концерти – от 1972 до 1989. Концерти с невероятни програми. Разказват как решил да изпълни Александър Скрябин, но и със светлинната му партитура. Разказват как започнал детските, младежки концерти, образователните концерти за ученици и студенти. Откривам програмите от концертите, с които филхармонията гостува в Перник, Разлог, Ботевград, Велико Търново, Габрово, Хасково, Приморско, Казанлък, Кърджали, Смолян. И легендарните турнета във Франция, Великобритания, Полша, Германия, Австрия, САЩ.
А спектакрите в Софийската опера!
Балетът „Козият рог“ на Красимир Кюркчийски, оперите „Златното петле“ от Николай Римски-Корсаков, „Фалстаф“ на Джузепе Верди.
Ето какво пише Лъчезар Каранлъков във в-к „Култура“:
Блестящ ученик на Генадий Рождественски в Московската консерватория, блестящ диригент, публицист, педагог и общественик, с изключителни заслуги за българската музикална култура, оставил светла диря – от Русе, през Плевен, София, Пловдив, та чак до Южна Америка. Десетки, стотици гастроли – почти по цяла Европа, в САЩ, Мексико и т. н. – и като просто диригент, и като главен диригент на Софийската филхармония и Софийската опера; и като диригент на Националната филхармония в Богота.
Влюбен в музиката, изумително надарен, с рядко срещаща се сред музикантското съсловие обща култура, с поразяващо разностранни и дълбоки интереси и познания.
Аристократично изискан, наглед Homo ludens, фактически – проницателен Homo socialis; присмехулно скептичен (на пръв поглед), нежно чувствителен и раним по същество. Болезнено честен в своята професия (до „непростима“ в днешното жестоко безнравствено време наивност). Затова неведнъж заплати прескъпа цена. Част от тази цена е многогодишното ти изстрадано пребиваване в далечна Колумбия (Господи, май там повече те оцениха!).
Влюбен в живота, във всичко от живота – от собственоръчното правене на хляб до… собственоръчното ваяне на музика.
…Днес ти се покланят и Йохан Себастиан, и Георг Фридрих, и тримата виенци, и Брамс, и Верди (не само реквиемния, но и Отело, Дездемона, Фалстаф), и Пьотр Илич, и гротескно-проницателното Златно петле на Римски-Корсаков, и студентската ти любов Берлиоз, и сетнешната ти „изгора“ Цезар Франк, и любимите ти Малер, Скрябин и Стравински, и цялата останала музика на ХХ век – от Дебюси и Шьонберг, през Барток, Онегер, Прокофиев и Шостакович, през Варез и Кейдж, до Щокхаузен, Булез, Ноно, Пендерецки; и цялата българска музика – от слънчевата първа на Никола Атанасов, през „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров, през Любомир Пипков и Димитър Ненов (и даже Хераклит Несторов – кой го знае и днес у нас), та до Красимир Кюркчийски (кой не помни неговия и твой блестящ „Кози рог“), до Лазар Николов, Александър Райчев, Васил Казанджиев. И т. н., и т. н.
Покланят ти се, Мите, всички обичащи те и честни български (и не само български) музиканти, художници, артисти, писатели, поети, режисьори.

Димитър Манолов (20.07.1940 – 25.09.1998)

Снимки: личен архив;