ДИМИТЪР ТЪПКОВ

Постъпва в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия през 1949 година. От това време датират и неговите първи сериозни композиционни опити. Същевременно дирижира самодейни хорови състави. Дипломира се през 1956 година в класа по композиция на проф. Марин Големинов и започва работа в Музикалния отдел на Българското национално радио (1956-62).
Димитър Тъпков е активен преподавател в няколко български висши учебни заведения – от 1961 преподава оркестрация в БДК и в Пловдив (1963-67) и композиция в БДК (от 1971). Професор е от 1976 година. До края на живота си преподава в Шуменския университет „Константин Преславски”, където завежда катедра Теория и история на музиката и във ВМПИ/АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив където преподава композиция, оркестрация, инструментознание и музикален анализ, както и съвременни композиционни системи.

Проф. Димитър Тъпков е автор на сценична, симфонична и камерна музика. Още в неговия Реквием, а също и в творбите му за симфоничен и струнен оркестър избликва талантът му да изобразява сложни и многопланови картини с помощта на модерните оркестрационни похвати. В камерната музика, която е съществена част от неговото творчество също присъстват ярки музикално-поетични образи, грижливо изградени и релефно изявени. В музиката му изпъкват ясни и впечатляващи жанрови елементи, които той свободно и решително интерпретира, неизменно използва и творчески претворява. Те носят не само неговата лична изява, а остават носители и на съвременното звучене на музиката от модерността и новото време. Композиторът умее пълноценно да използва не само разнообразен тематичен материал, но също така майсторски го облагородява и обогатява чрез тембровото богатството на отделните инструменти, с които оркестрира творбите си. Така той изгражда и постига свой, оригинален оркестров колорит, който е съществен елемент от широко разгърнатата музикална драматургия на всяко едно от своите произведения.
Двете негови опери са най-същественото и убедително доказателство за драматургичността, обладаваща композиторския талант на Димитър Тъпков. Като предвестник на тази страна от неговото умение да „рисува“ с музиката си широки драматургични платна може да бъде посочена една негова по-ранна творба – „Кантата за мира“, за която композиторът е носител на Първа награда на Международната трибуна на композитора в Париж през 1976 година.
Димитър Тъпков е носител на множество национални и международни отличия, сред които е и наградата му в Москва за цикъла от детски песни “Шест игралки-залъгалки” (1978). Голяма част от творбите му са отпечатани, записани под диригентството на Васил Стефанов и издадени. За 80-годишнината му е удостоен от НМА „Панчо Владигеров“ и АМТИИ със званието „Доктор хонорис кауза“.

Творчество:

Опери: „Омагьосъният принц“ и „Подслушан разжговор“
Хорово-оркестрови произведения:
“Реквием за Сонг Ми” (1970 г.).
“Кантата за мира” – за мецосопран, детски хор и струнен оркестър (1975­-76 г.).
Произведения за глас и симфоничен оркестър:
Симфония №2, т. Ан. Стоянов (посв. на В. Стефанов) (1991 г.).
Цикъл от 4 песни, т. Д. Дебелянов (1959 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Сюита от 4 симфонични приказки по Елин Пелин (1957 г.).
Sinfonia breve (1978 г.).
Увертюри:
“Повест за Беласица” (195 г.);
Септемврийска увертюра (1974 г.).
Рапсодия за малък оркестър (1968 г.);
Концерт за оркестър (1969 г.);
“Рапсодично дивертименто” (1972­-73 г.);
Lamento (1976 г.);
“Есе за оркестър” (1979 г.).
Концерт за флейта и оркестър (1955 г.);
Концерт за арфа и оркестър (1971 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Микросимфония (върху A и H) (1992 г.).
Детска симфониета №1 (1964 г.);
Детска симфониета №2 (1966 г.);
Детска симфониета № 3 (1971 г.).
“Прелюд” (ок. 1955 г.);
6 багатели (1972-­73 г.);
“Варианти” (1995 г.).
Концертино за фагот, струнни и ударни (1994 г.).
Вокално-инструментални произведения:
Концерт за колоратурен сопран и струнен квартет (1955 г.);
“Самонадеяната жаба” –­ музикална приказка за четец и 3 духови инструмента (1959 г.).
“Кон и охлюв” – за четец и ударни инструменти (1994 г.);
“Възпоминание” – за глас и струнен оркестър (2002 г.).
Камерна музика:
“Ритмология” ­– 6 танцувални шеги за ударни по Жюл Ренар (1979 г.);
“Остинато” за 12 виолончели (1990 г.);
Духов квинтет (1972 г.);
“Приказка за мишката, костенурката, камъка и свраката” – за духов квинтет (1979 г.).
Вариации за струнен квартет (ок. 1955 г.).
Струнен квартет №1 (ок. 1956 г.);
Струнен квартет №2 (1972­-73 г.).
Три народни песни (ок. 1957 г.);
Две сюити “Скици върху народни песни” (1957-­58 г.).
5 миниатюри за 2 цигулки, виола и виолончело (1958 г.).
Квартет за флейта, виола, чембало и арфа (1973 г.).
Трио за флейта, кларинет и фагот №1, №2 (ок. 1953­-54 г.).
5 етюда за ударни инструменти (1970 г.).
Сонатина за тромпет и пиано (1952 г.)
Солови сонати:
за контрабас (1968 г.);
за виолончело (1990 г.);
за обой (1993 г.);
за кларинет (1994 г.);
за виола (2002 г.).
Вокална музика:
“Към вечността” ­– цикъл за глас и кларинет, т. Ал. Геров (1993 г.).
Хорова музика:
За смесен хор:
Две песни по френски трубадури от ХII век (1998 г.).
За еднороден хор: “Во имя господне” и “Херувимска” по “Болгарский роспев” от ХVII век (1997-­98 г.).
Цикъл детски песни:
“Приспивалки” (1996 г.).
Избрана литература за Димитър Тъпков:
Генова, Мирослава. “Симфониите на Димитър Тъпков” (С., 1997)

Проф. Димитър Тъпков (12.07.1929-7.05.2011)