ГЕОРГИ ТУТЕВ

Роден е в София. Баща му Иван Тутев следва в Германия и получава две висши образования – по икономика и агрономство и по история и философия. Работи в Берлин, където среща съпругата си Ерна Графундер, и двамата се движат в среди на интелектуалци и артисти, представители на съвременното европейско изкуство. В София близкият приятелски кръг на семейството включва известни интелектуалци. Дълги години момчето прекарва времето си между София и Дюселдорф. Там се проявява интересът му към музиката, а бащата му купува пиано, което е било собственост на диригента Херман Абендрот. Освен към творбите на класическите композитори, младежът познава добре и съвременните творци като Паул Хиндемит, Игор Стравински, Арнолд Шьонберг, Бела Барток, Бохуслав Мартино.

През 1942 – 1946 година Георги Тутев следва право в Софийския университет. В България учи композиция при проф. Любомир Пипков и пиано и хармония при проф. Веселин Стоянов. Продължава в Московската консерватория, където учи композиция при проф. Юрий Шапорин и Виктор Белий и дирижиране при проф. Николай Аносов.

В периода 1954-­1958 година Тутев работи като секретар на Съюзе на българските композитори. От 1958 до 1961 година е музикален редактор вБългарското национално радио, а от 1961 до 1987 година е музикален директор и диригент на оркестъра на Младежкия театър. През 1990 Тутев инициира основаването на Дружеството за нова музика като секция на Международното общество за съвременна музика (International Society for Contemporary Music, ISCM). Негов председател е до смъртта си през 1994 година. През 1993 организира ежегодния Международен фестивал за съвременна музика Musica Nova –­ Sofia.

Творбите му са изпълнявани в програмите на престижни музикални фестивали в Европа като „Загребско биенале“, „Варшавска есен“, „Дни на новата камерна музика“ ­ Витен, „Музикално биенале“ ­ Берлин, в Санкт-Петербург, Прага, Будапеща, Хале, Париж, Базел, Бирмингам, Виена и др. Има записи в БНР и чужди радиостанции.

Член е на СБТД и СБФД.

Творчество:
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1959);
Симфония № 2 – “Вариации” (1968-­71) (втора ред. 1974; Варшава, изп. Варшавска филхармония, дир. К. Илиев).
“Легенда за Лопянската гора” ­– симфонична поема (1950 г.).
“Бунтът на крайцера “Аврора” ­– симфонична сюита (1955 г.).
Overtura da Requiemза – оркестрация (1963; 1965, изп. Национален оркестър на Френското радио, дир. К. Илиев).
Musica peritus in ea glorificatза оркестрация по теми на непознат ренесансов майстор (1975 г.).
Произведения за струнен оркестър:
“Копнеж по изгубената хармония” ­– концертна музика за голям струнен оркестър, кавал, тастови и ударни (1979 г.).
Камерно-инструментална музика:
“Метаморфози” – за 13 струнни (1966; 1967, Загреб, Международно биенале за съвременна музика);
Tempi Rithmizati – за струнни, пиано и ударни (1968, “Варшавска есен”, изп. “Софийски солисти”, дир. В. Казанджиев);
Musica Concertante – за струнни, флейта, пиано (чембало) и ударни (1968 г.);
Soli Per Tre – за духово трио (1974 г.);
Calvino mosaik/musica – за камерен ансамбъл и виолончело със солиращи функции (по романа “Невидимите градове” на италианския писател Итало Калвино, поръчка на Западногерманското радио Кьолн, 1987; 1988)
“Витенски дни за нова камерна музика”, изп. “Колегиум музикум” ­ София, рък. В. Николов);
J. S. B. Meditationen – за камерен ансамбъл (1992 г.).
Музика към филми (игрални):
“Данка”, реж. И. Фичев, Б. Борозанов, К. Илинчев (1952 г.);
“Песен за човека”, реж. Б. Шаралиев (1953 г.);
“Екипажът на “Надежда”, реж. К. Илинчев (1956 г.);
“Животът си тече тихо”, реж. Б. Желязкова, Хр. Ганев (1957 г.);
“Призори”, реж. Д. Петров (1960 г.);
“Паролата”, реж. П. Василев (1964 г.) и др.

Георги Тутев Georgi Tutev (23.08.1924 – 13.09.1994), композитор