ЛИЛЯНА КИСЬОВА

Блести като Дениз в „Мамзел Нитуш“; като Илайза Дулитъл в „Моята прекрасна лейди”; Щаси, а по-късно на Цилика в „Царицата на чардаша“; Янка в „Българи от старо време”; Анита в „Целувката на Чанита“; Лиза в „Графиня Марица”; Адела в „Прилепът”; Пепи във „Виенска кръв”; Лампито в „Лизистрата“; Ми в „Страната на усмивките”; Орест в „Хубавата Елана”; Жулиета в ”Граф фон Люксембург”; Валентина във „Веселата вдовица“; Лили Ванеси в „Целуни ме, Кейт“; Кларета в „Дъщерята на Мадам Анго“; Пепита във „Волният вятър“; Анита в „Целувката на Чанита“; Констанца в „Щастливецът“; Мадам Терзийска в „Службогонци“; Роксана в „Сирано дьо Бержерак”; Мария в „Дванайсета нощ“; Станка във „Време за любов“; и др.
Отличена е с високи държавни награди, (заслужил артист, народен артист, орден Кирил и Методий I степен и др.) Лиляна Кисьова остави златна страница в българската култура!
Родена е на 3 юни 1928 в Троян в семейството на Цонка Николова и Васил Кисьов. Баща ѝ умира от туберкулоза, когато е на 6 месеца. Майка ѝ се жени повторно, когато Лили е на 6 години за Пенчо Николов. По негово настоявяне тя запазва името на родния си баща. Но връзката между втория ѝ баща и Лили е много силна, изпълнена с обич, благодарност и уважение.

От съвсем малка е увлечена от музиката и участва в самодейни спектакли. След като завършва Троянската гимназия е приета в Консерваторията в класа на Людмила Прокопова и се готви за оперна певица. Завършва и двегодишната оперна школа при Драган Кърджиев.
1951 г. е много важна в живота и кариерата на Лиляна Кисьова. Провежда се сериозен изпит пред нейния идол Мими Балканска. В коридора се запознава със звездата на оперетата Стефан Анасгасов, който разбира, че тя не е подготвила оперетна ария. Предлага й в оставащото до изпита време да разучат един дует от „Волният вятър“. Справят се доста прилично и когато от комисията я питат дали е подготвила оперетен номер тя кани Стефан Анастасов да й партнира. Всички са развеселени, а на пианото сяда самият Руслан Райчев. Случката е повече от забавна, а красивата и талантлива ученичка на Людмила Прокопова е приета в Музикалния театър на 1 февруари 1951. И се включва в редиците на златното поколение артисти – Мими Балканска, Тинка Краева, Асен Русков, г-жа Рускова и други изключителни артисти.
С Видин Даскалов ги свързва студентско приятелство и след като Кисьова вече е в оперетата, тя привличца там и Видин Даскалов, с когото стават сценични партньори в много постановки. Първото им съвместно участие е в „Пролет“ на Димитър Вълчев. Освен на сцените на театрите в големите градове, те пеят в цялата страна. Както казва певицата „Няма кътче в страната, където да не сме били“.
Пак тя е виновна и за привличането към състава на музикалния театър на Минко Босев, който се изявява в самодейната оперета в Троян.
Първата ѝ роля в театъра е Пепита в оперетата „Волният вятър“.
„Аз бях един щастлив човек, защото животът ми беше в оперетата!“
„Името й е синоним на вихрена енергия, актьорско съвършенство, атрактивна музикалност, впечатляваща танцувалност и бляскаво остроумие. Аплодирана и обожавана в продължение на десетилетия, тя е оставила върхови постижения на сцената на Музикалния театър, които още се помнят и от еталонните ѝ записи“, пише Цветана Тончева.

Лиляна Кисьова (3.06.1928 – 17.01.2014)