ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ

Така започва проф. Боянка Арнаудова текста посветен на Павел Герджиков включен в книгата „Златният век на българската опера“.
Всяко едно от изброените занимания Герджиков изпълняваше с еднаква страст и пълно отдаване. Над трийсет години е солист на Софийската опера, а ролите са над седемдесет. Всяка от тях беше преживяна, осмислена и представена пред публиката със забележително майсторство. Броят на спектаклите дори не може да се изброи, защото той беше канен и във всички оперни театри у нас. За всяка партия разказваше увлекателно, имаше безкрайно много случки. Събеседването с него беше като среща на живо с музикален енциклопедичен речник. Беше работил с най-големи и най-добри композитори, диригенти, режисьори, художници и сценични партньори. Имаше изумително чувство за сценично присъствие, забележителен актьорски талант и неизчерпаема импровизационна инвенция. За различните срещи на сцената винаги имаше интересна, различна гледна точка. Спомените следваха един след друг – смешни, понякога изненадващи и необичайни. Интересуваше се от всичко и всички, и знаеше толкова много факти, които сякаш извираха от услужливо струпани файлове, които се отваряха винаги в подходящия момент. До последните си дни продължаваше да бъде с младите си колеги в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Срещала съм го на спектакли на певци, на постановки на млади режисьори, на продукции и концерти специално поканен от студентите си, от тези, с които е работил, вероятно заради готовността му винаги да ги подкрепя, да даде съвет, елегантно да намекне за необходими корекции, да предложи подходящо решение. Заедно с водещата на „Неделен следобед“ Цветана Тончева по програма „Христо Ботев“ на БНР години наред разказваше на слушателите за своите колеги. Започна и поредица представяща звукозаписи на българските певци от средата на 20 век като Никола Николов, Юлия Винер, Надя Афеян, Лиляна Барева и др.

Роден е в Кърджали. Ученик е на проф. Илия Йосифов. Първите му успехи на сцената са през 1961 г., когато по препоръка на Любомир Пипков е включен в състава на новата постановка на неговата опера „Янините девет братя“. Павел Герджиков изпълнява партията на Георги Грозника. Диригент на спектакъла е Константин Илиев, а режисьор Петър Щърбанов. В нацоналната опера преминава след това и кариерата на певеца до 1994 г.
Успоредно със спектаклите и солистичната си кариера в Софийската опера и на дуги сцени у нас и по света той е активен радетел на създаването и утвърждаването на учебния оперен театър. Благодарение на него той се утвърждава като филиал на Сливенската работническа опера. Там първите си сценични стъпки правят много млади оперни певци, които днес са сред водещите ни солисти. Сред заглавията играни там, а и на други места в страната са „Дъщерята на полка“ и „Любовен еликсир“ от Доницети, „Бастиен и Бастиена“, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Тайният брак“ от Чимароза, „Шумла полка“ от Хаджиев, „Запустялата воденица“ от Маестро Георги Атанасов и др. Друга черта от творческото му вдъхновение е желанието да представя пред българската публика малко познати и неизпълнявани у нас творби.
Специално място заемат и образите в опери на български композитори, както и популяризирането на българската камерна музика. Записал е песни от Панчо Владигеров, Любомир Пипков и др.
Репертоар:
„Вълшебната флейта“, „Дон Жуан“ от Моцарт; „Дама Пика“ от Чайковски; „Зографът Захарий“ от Големинов; „Янините девет братя“ от Пипков; „Майстори“ и „Парадокси“ от Парашкев Хаджиев; „Хан Крум-ювиги“ от Йосифов; „Италианката в Аржир“, „Севилският бръснар“ от Росини; „Фалстаф“ от Верди и др.
Постановки, на които той е режисьор:
Парашкев Хаджиев – „Звезда без име“, „Луд Гидия“, „Мнимият болен“, „Йоан Кукузел“, „Парадокси“; „Апология на Сократ“ от Пиронков; „Орфей“ от Монтеверди; „Севилският бръснар“, „Турчинът в Италия“, „Италианката в Алжир“ от Росини; „Монтеки и Капулети“ от Белини; „Вива ла мама“ от Доницети; „Борис Годунов“ от Мусоргски; „Бохеми“ от Пучини; „Набуко“, „Риголето“ от Верди и др.

Павел Герджиков (21.05.1938 – 22.01.2023), оперен певец, бас-баритон