ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Известно време е преподавател в едно варненско село, след затварянето на университета при освиркването на Фердинанд от студентите по време на откриването на Народния театър. След година се завръща и продължава да учи. Същевременно сътрудничи с карикатури и рисунки на различни издания – списание „Порой“, вестник „Барабан“ и „Българан“. В близки приятелски отношения е Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Александър Балабанов, Чудомир. Първата му изява като певец е на концерт на Рисувалното училище, в който участват Константин Михайлов-Стоян и Иван Вульпе и по тяхна препоръка започва да учи пеене при Вульпе. За да продължи образованието си с помощта на сестра си заминава за Москва, където печели пълна стипендия. Завършва след тир години и получава покана за солист в Болшой театър. Младият певец решава, че трябва още да учи и от театъра му отпускат стипендия, за да продължи образованието си в Италия. Условието е след това да се завърне, за да пее в Москва. В Неапол той е ученик на легендарния Фернандо де Лучия. Той го препоръчва в театър „Сан Карло“ и така идва дебютът в „Бохеми“, а след това и в „Риголето“. По време на турне на италианска оперна трупа в Ковънт Гардън Петър Райчев замества заболял колега и така тръгва кариерата му. В Италия го канят в различни оперни театри.

През 1909 г. дебютира в София с ролята на Едгардо в „Лучия ди Ламермур“. За да изпълни договора си с Болшой театър през 1914 г. се завръща в Москва. Участва в „Ромео и Жулиета“ от Гуно, има ангажименти и в Петроград. По време на Първата световна война като български гражданин напуска града и е интерниран в Иркутск. След това обикаля страната като свободен артист. След Октомврийската революцие е в Москва и Киев, а през 1920 се завръща в България. Има спектакли в Оперната дружба. В следващите години се установява в Милано, но гостува за спектакли и концерти в различни театри в Италия, Австрия и почти всички европейски държави.

От 1936 окончателно се завръща в София, където остава член на оперната трупа. Нарид с участията си в оперни спектакли след 1919 г. Петър Райчев е и режисьор.

Името на Петър Райчев се свързва с основаването на Варненската опера през 1947 г. той е първият й художествен ръководител и режисьор на всички първи постановки – „Продадена невеста“, „Мадам Бътерфлай“, „Палячи“, „Селска чест“, „Травиата“. Съдействие при създаването на Русенската опера през 1949 г., както при създаването на Пловдивската опера през 1953 г.

Награди:

1921 – награден е с почетния дружествен знак на Българския червен кръст

1939 – удостоен е с орден „Св. Александър“;

1947 – удостоен е със званието „Заслужил артист“;

1949 – удостоен е със званието „Народен артист“;

1950 – получава Димитровска награда;

1956 – удостоен е с орден „Народна република България“, II степен;

1959 – удостоен е с орден „Народна република България“, I степен;

Роли:

Александър Бородин – Владимир в „Княз Игор“;

Александър Даргомижски – Князът в „Русалка“;

Артур Рубинщайн – Вестител в „Демон“;

Бедржих Сметана – Йеник в „Продадена невеста“;

Веселин Стоянов – Мато в „Саламбо“;

Гаетано Доницети – Ернесто в „Дон Паскуале“, Тонио в „Дъщерята на полка“;

Джакомо Пучини – Рудолф в „Бохеми“, Каварадоси в „Тоска“, Калаф в „Турандот“;

Джоакино Росини – Граф Алмавива в „Севилският бръснар“;

Джузепе Верди – Гастон и Алфред в „Травиата“, Радамес в „Аида“, Хеар;игът в „Риголето“, Манрико в „Трубадур“, Ричард в „Бал с маски“, Габриела Адорно в „Симон Боканегра“;

Жорж Бизе – Дон Хосе в „Кармен“, Надир в „Ловци на бисери“;

Жюл Масне – Де Грийо в „Манон“, Йоан в „Иродиада“;

Иван Калайджиев – Груйко в „Крали Марко“;

Михаил Глинка – Собинин в „Иван Сусанин“;

Модест Мусоргски – Самозванецът княз Шуйски в „Борис Годунов“;

Николай римски-Корсаков – Берендей в „Снежанка“, Индийският гост в „Садко“;

Панчо Владигеров – Балдуин в „Цар Калоян“;

Пиетро Маскани – Туриду в „Селска чест“;

Пьотр Илич Чайковски – Ленски в „Евгений Онегин“, Герман в „Дама Пика“;

Руджеро Леонкавало – Канио в „Палячи“;

Шарл Гуно – Фауст, Ромео в „Ромео и Жулиета“;

Постановки: „Ловци на бисери“, „Вертер“, „Приказка за цар Салтан“, „Дама Пика“, „Травиата“, „Манон“, „Аида“, „Турандот“, „Бохеми“, „Рейнско злато“, „Риголето“, „Борис Годунов“, „Кармен“, „Палячи“, „Севилският бръснар“, „Продадена невеста“, Мадам Бътерфлай“, „Селска чест“.

Роден е във Варна.