Образование

Пламен Карталов завършва Държавната музикална академия в София. По-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Новаторският му размах покрива широк диапазон от стилове и автори.

Още като студент в София основава първата Младежка опера в София, с която обикаля градовете и селата на България със свои постановки. Създава и ръководи Камерна опера, Благоевград, първи и едннствен досега у нас театър от този вид, който функционира и до днес.

От 1982 четири години е директор на Държавна опера Русе.

От 1990 директор на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София.

От 1994 – 2000 и от 2008 до днес е дректор на Софийската опера и балет.

Пламен Карталов създава пръв у нас впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от български композитори
като Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Иван Спасов, Маестро Георги Атанасов, Милчо Левиев и др.

Списъкът с негови постановки на български автори е красноречив:
– 1978 г. – „Пъстрата птица” от Марин Големинов – гр. Сливен
– 1982 г. – „Зографът Захари” от Марин Големинов – гр. Русе
– 1983 г. – „Ивайло” от Марин Големинов – на историческия хълм „Царевец” във Велико Търново – „Ивайло” е първото оперно произведение изпълнено на хълма „Царевец”
– 1984 г. – „Янините девет братя” от Любомир Пипков – гр. Русе
– 1985 г. – „Янините девет братя” от Любомир Пипков, Стара Загора, нова постановка. Получава награда за най-добра оперна постановка

– 1985 г. – „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, постановка на историческия хълм „Царевец” във Велико Търново
– 1993 г. – Концерт „1100 години Велико-Преславски събор” – режисьор, под патронажа на вицепрезидента Блага Димитрова
– 1994 г. – „Властитутка” от Милчо Левиев и Радой Ралин, постановка в Музикалния театър „Стефан Македонски”, София
– 1998 г. – „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, постановка на площад „Александър Батенберг”, по случай 100 годишнината от
рождението на композитора
– 2004 г. – „Янините девет братя” от Любомир Пипков, нова постановка, София, по случай 100 годишнината от рождението на
копозитора
– 2009 г. – „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, нова постановка на хълма „Царевец” във Велико Търново
– 2009 г. – „Цар Калоян” от Панчо Владигеров, в Софийска опера и балет, нова постановка
– 2010 г. – Концертно изпълнение на операта „Косара” от Маестро Георги Атанасов
– 2011 г. – операта „Алцек” от Маестро Георги Атанасов. Софийската опера и балет посвещава премиерата на „Алцек” на 110 годишнината от основаването на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
– 2015 г. – операта „Борислав”от Маестро Георги Атанасов – премиера
– 2015 г. – операта „Борислав” от Маестро Георги Атанасов, на хълма „Царевец”, нова постановка

– 2018 – „Янините девет братя“ от Любомир Пипков – премиера в Софийската опера

– 2021 – „Кирил и Методий“ – от Живка Клинкова – премиера за България на операта-оратория

– 2022 – „Чичовци“ от Лазар Николов – премиера за България

– 2023 – „Рилският пустинник“ – музикална поема от отец Кирил Попов – световна премиера. Същата година е представена на „Цари Мали град“, а през 2024 на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“

През 1985 г. благодарение на академик Пламен Карталов се ражда прочутият летен фестивал „Сцена на вековете” на историческия хълм „Царевец”. Той слага началото на една традиция, на уникална художествена проява в България във Велико Търново.

Карталов превръща пръв у нас най-големите столични площади – „Александър Батемберг” и пред храм-паметника „Св. Александър
Невски”, в сцена за оперни спектакли на открито: ”Аида”, “Атила”, “Кармен”, “Княз Игор”, “Турандот”, “Севилският бръснар”,
“Сватбата на Фигаро”, “Цар и дърводелец”, “Мадам Бътерфлай”, „Борис Годунов”, „Набуко“ и др., и създава фестивала “Опера на площада”.
По негова инициатива и идея се реализира фестивалите „Опера на върховете – Белоградчишките скали“ и „Крепост на вековете –
Баба Вида“.
През 2009 година той е инициатор и на летния фестивал „Опера в парка” в парка на Военната академия „Г.С. Раковски“, който се
вписва сред най-ярките културни прояви за столицата през летните месеци, част от културния афиш на Столичната община.

Отново той е инициатор на провеждането на серия от събития наречени „Опера в полите на Витоша – киноцентър Бояна“ и  „Портал на два свята – Цари Мали град“, както и традиционните летни празници „Музи на водата“ – езерото Панчарево. Тези фестивални събития предизвикват голям зрителски интерес и формират нови публики.
Музикално-образователна програма „Опера за деца“ е осъществена по идея на Пламен Карталов. Програмата е изключителен шанс за младата публика. В програмата са включени адаптации на приказките „Петя и вълкът“ (Прокофиев) , „Хензел и Гретел“ (Хумпердинк), „Мечо Пух” (Дреников), специално адаптиран вариант на „Вълшебната флейта“ (Моцарт), „Рейнско злато“ (Вагнер) и много други. Освен че децата чувстват магията на този тип музика, те могат и да надникнат зад кулисите, да видят как се случва един спектакъл и да разговарят директно с артистите.
От 18 януари 2014 година Софийската опера и балет, по идея на Пламен Карталов, отваря вратите си за най-малките – бебета и деца до 3 – годишна възраст, с тъй наречените „Концерти за бебоци”! В събота и неделя от 11 часа родителите имат възможност да направят първия музикален подарък на своето дете. В уютна обстановка малките общуват с класическата музика. Така те навлизат неусетно в света на оперното и музикалното изкуство и общуват с най-добрите музикални педагози.

Вагнер в Софийската опера

За първи път в България и на Балканите Пламен Карталов осъществява своя грандиозен проект – гениалната тетралогия „Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер, посветена на 200-годишнината от рождението на композитора. Много малко театри по света си разрешават това. Карталов прави цялата тетралогия, с троен състав – само с български певци. От 2010 г. до 2013 г., всяка година той поставя по едно заглавие от цикъла (”Рейнско злато”, „Валкюра”, „Зигфрид” и „Залезът на боговете”).
През юни 2013 г., след премиерата на „Залезът на боговете” (22 май 2013 г.), прочутата тетралогия се изпълнява цялата – за пръв път в България и на Балканите. Зрители от целия свят възторжено приемат„Пръстенът на нибелунга” през юли 2014 г. Те съпреживяват отново магията на постановката на Вагнеровата тетралогия през юли 2015 и 2016 година.

През 2012 г. по време на Рождественския фестивал в Минск беше представена операта „Зигфрид“, която беше посрещната с огромен възторг..

През февруари 2015 г., отново само с български изпълнители, Пламен Карталов постави една от най-известните опери на Рихард Вагнер, „Тристан и Изолда” и с нея получи за пореден път признанието на българската и международната критика. Специално се отбелязва новаторското му, мащабно мислене, неговата богата фантазия и бликаща инвенция. На международния музикален фестивал в Любляна постановката „Тристан и Изолда” получи големи признания.

От 12 до 17 септември 2015 г. Софийската опера се представи в родината на Вагнер, Германия, със знаменитата му тетралогия във Фестивалния театър на град Фюсен, Бавария.

В програмата на фестивала „Опера на върховете“ в Белоградчик Пламен Карталов подготви и мистерията „Богове, Великани, Джуджета и Валкюри“ специално съобразена с маршрут в различни зали на прочутата пещера Магура. Този спектакъл беше посетен от стотици зрители през 2016, 2017, 2018 и 2019 години.

В следващите години под негова режисура са поставени още две опери на Вагнер 2017 г. – „Парсифал“, 2022 г. – „Летящият холандец“.

През 2023 г. по случай 210 години от рождението на Вагнер през месец юли се проведе Вагнеров фестивал, на който бяха представени всички седем опери на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“. Акцент във фестивалната програма беше премиерата на тетралогията със съвсем нова режисьорска концепция на Пламен Карталов с нов екип, нови сценография и костюми.

На 1 и 3 октомври с новата постановка на „Валкюра“ Софийската опера беше поканена на Втория фестивал „Кьонигсвинкел“ във Фюсен. На 18 май 2024 „Валкюра“ беше аплодирана и от публиката в националната опера и балет на Република Северна Македония.

През 2024 г. към Вагнеровата колекция беше добавена операта „Лоенгри“, която се завърна на Софийска сцена след дълго отсъствие. Предстои публиката да открие очарованието на друг великолепен Вагнеро опус – „Танхойзер“.

Гастроли:

Като директор на Софийската опера и балет Пламен Карталов въвежда най-ефективна творческа и продуктивна организация за самофинансиране на принципа на международно сътрудничество и копродукции.
Под негово ръководство за първи път и с огромен успех Националната опера се представя в Бразилия и в Япония.

През 1995 г. Пламен Карталов поставя в Бразилия, на 50 хиляден стадион, прочутата опера на Верди „Аида”, а след това представя пред бразилската публика един от шедьоврите на техния композитор Антонио Карлос Гомес „Фоска“.
През октомври 2015 година Софийската опера гостува за шести път в Япония с постановките на Пламен Карталов „Турандот” и „Княз Игор“. Японската публика видя нов, съвременен стил на национален оперен театър и с постановките “Джоконда”, “Дон Карлос”, „Риголето“, „Бал с маски”, „Тоска“, „Селска чест“, „Джани Скики“ и други, които се оценяват от критиката и публиката като едни от най-добрите постижения, представяни в тази страна. Освен в споменатите вече гостувания със спектакли на Вагнер във Фюсен, Германия, в Любляна, Словения и Минск, Беларус, Националният театър за опера и балет осъществи и голямо турне на сцените на Болшой театър в Москва, като представи тетралогията „Пръстенът на ниблунга“, „Янините девет братя“ и балета „Корсар“.

Като режисьор Пламен Карталов гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватска, Македония,Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Бразилия и др.
Голям е неговият принос за професионалното израстване и международната кариера на много млади артисти. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим.
Провежда майсторски класове в различни страни.
Пламен Карталов преподава режисура и актъорско майсторство в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.
Многократно е канен за жури на авторитетни международни конкурси за млади оперни певци.
Участва в европейски конференции с доклади по творчески, организационни и управленски въпроси на оперния театър.
Автор е на книгата „Янините девет братя“ – опера от Л. Пипков.
Следващото му издание – „Режисьорски проекции“ е резултат на задълбочени проучвания върху един от шедьоврите на българската
музикално-сценична класика.

През 2020 г. е издадена книгата „Моят Вагнер със Софийската опера, или хроника на едно приключение“.

Награди:

Удостояван е с награди, между които: „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България; годишните награди на
БНР и Столична община; „Златна книга” на Европейския форум на експертите; “Златна муза” (Русия); Златен медал на фондацията “Роза Понсел” (САЩ); Наградата на Националния театър на Белград за най-добра режисура за 2003/2004 за постановката му на “Любовен еликсир”на Доницети, и др.

Носител е на държавното отличие орден „Кирил и Методий” първа степен и на най-големия правителствен бразилски орден, “Рицар на
южния кръст”.

През ноември 2016 г. на акад. Пламен Карталов беше връчена високата държавна награда – „Паисий Хилендарски”, за изключителния му принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности.
През 2018 г. става почетен гражданин на София.

Член е на Българската академия на науките от 2012