РЕСА КОЛЕВА

Ако изпишете в интернет Реса Колева едва ли ще намерите много материали за нея. Името й се явява в интервюта и статии за нейни ученици – на първо място е Веселина Кацарова. „Гордея се с нея. През 2003 беше избрана за мецосопран, камерзенгерин е. Имам участие в първия световен конгрес на вокални педагози и учители в Страсбург. Заведох я, за да покажа моята школа. Като изпя Росини и всички бяха възхитени, тропаха с крака, ръкопляскаха. Другото име е Светла Василева, която пее в много театри. Когато имах майсторски класове в Япония така се случи, че и двете имаха спектакли и ги гледах там. Останалите ми ученици са водещи солисти в различни опери в страната – Костадин Андреев и Мартин Илиев в София, Людмила Козарева в музикалния театър, Мария Цветкова-Маджарова в Бургас, в Стара Загора са Симеон Симеонов, Мария Клинчева и Офелия Христова, в Плевен Любомир Дяковски. Апостол Миленков, който гостува в спектакли на Софийската опера. В Търново е Сребра Михалева, която е и професор в университета. Сред младите ми ученици е Милена Гюрова. Ходя в Япония. С японците имам връзка от 1975 г. Тогава дойде първа група японци да разучат как са нещата тук с пеенето. Бяха педагози и то не бяха първа младост. На тези, които яха при мен раздадох български песни. Те пък направиха една група „Реса“ и направиха концерт с дванайсет песни на български. И от посолството дойдоха. И оттогава всяка година ходя там. Две години бях гост-професор в Осака, имах майсторски класове в Киото. Лесно уча езици и преподавам на японски, затова ме харесват. Иначе от 1970 г. имам клас. Преди това бях асистент три години, бях аспирант. Обичам си педагогическата работа, защото обичам да създавам нещо ново“.

Карате ли ги да търсят новото, да не пеят само Еболи, Азучена, Херцога?

Тези търсения обикновено ги правя аз. Има арии, които трябва да минат като основа за всеки глас, защото с тях се проверява моженето на гласа. Но и винаги съм се стремяла да търся нещо ново и неизпълнявано.

С Япония я свързва не само преподаването. „Имах едно турне през 1986 г. Бях първата българка, която изнесе концерт в Йокохама. Имах пет концерта – в Токио и други градове. След това вече пътувам всяка година.“
„Аз на сила не мога да направя никого музикант. Всички минаха едно обучение по пиано за обща култура“ – споделя тя за своите деца и внуци. „Но аз веднага разбрах, че никой не го тегли към музиката.“

Твърди, че обича да пее от съвсем малка. „Съседите казваха: глас се чува, човек не се вижда. Кой пее? А то, аз малка и вървя, и си пея каквото съм запомнила.“ Баща й свири на флейта, майка й пее, леля й и брат й също, дори дирижира. В с. Драганово, имало голям хор, оперета. Трима поети са родени там – Асен Разцветников, Владимир Русалиев, Камен Зидаров. Първата й поява пред публиката е на празник на девическата гимназия в читалището в Горна Оряховица – изпълнява два романса. Тук в София отива при Христо Бръмбаров, който я окуражава да поеме по пътя на оперното пеене.
Тя е едни от основателите на щатния хор на Консерваторията. „Всички хорови диригенти ги познавам, всички минаха при нас да се учат. Така и получих огромен запас от музикална литература“.
Проф. Реса Колева е единствената българка член на журито на Баховия фестивал през 1980 и 1984 г., член е на Баховото общество и негов кореспондент за България. Участвала е и в жури на конкурс в Тбилиси, била е председател на журито на конкурса „Светослав Обретенов“. Пяла е „Коледната оратория“ точно на Рождество в Томас Кирхе. „За да се случи това се явих на прослушване при кантора. Изпях 10 неща и най-накрая той свали от библиотеката едни ноти и ме попита: „Можете ли да пеете на прима виста“. „Ще опитам“ – казах аз. „И като започнах на солфеж, изкарах всичко до края. Той се обърна и каза: „Аз съм забравил, че има певци, които могат да пеят от ноти така“.
В творческата кариера на проф. Реса Колева са вписани няколко първи изпълнения за България – „Стабат матер“ на Перголези с Васил Казанджиев, „Матеус пасион“ на Бах с Добрин Петков, „Салве Регина“ на Перголези с Йордан Дафов, „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов.
„Композиторите ме търсеха, защото каквото се напишеше, можех да го изпея“ – казва тя през смях. Десет години поред е редовен участник в прегледа „Нова българска музика“. Никога няма да забравя, зала „България“ беше пълна с публика да слуша нова българска музика. Много се пишеше и се изпълняваше, и хората обичаха да слушат новата музика.“
Изнася камерни концерти с Парашкев Хаджиев, Снежина Гълъбова, Жени Захариева, Джулия Ганева, Елена Миндизова. Работи с Любомир Пипков и Вера Баева.
„Правих запис на песни на Парашкев Хаджиев и отивам да му върна нотите. Много исках да пея с него, но не се решавах. Тогава с половин уста попитах дали не може да направим нещо заедно, а той се засмя и каза, че може да свири не само своя музика“. Сътрудничеството им продължава десет години.
За началото на творческата кариера си спомня: „През 1964 имахме една програма с Елена Миндизова – много амбициозна. Първа част предкласика, втора част съвременни композитори – включително и Шьонберг“. Първата голяма изява на сцената за Реса Колева с оркестър е първото изпълнение в България на „Стабат матер“ от Перголези осъществено на 31 декември 1965 с камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и Лиляна Барева, под диригентството на Васил Казанджиев. „Тази творба беляза живота ми. Дори с един италиански диригент и Емилия Максимова я пяхме в оригиналната версия без хор. За два дни научихме хоровите номера.“

За своята 80-годишнина проф. Реса Колева получи първите си награди – „Златен век“ от Министерството на културата и Доктор хонорис кауза на Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София.

Самата Реса Колева е ученичка на проф. Цветана Дякович в Държавната музикална академия. Специализира вокална педагогика в Москва при проф. Оксана Свешникова, в Букурещ при проф. Арта Флореску и проф. Емилия Петреску и в Лайпциг при проф. Ева Флайшер.
Сценичната й кариера е свързана предимно с концертни изяви. Тя е първа изпълнителка на много кантати, оратории и песни. Първият й концерт е на 22.12.1964 г. Тя представя песни от барока и романтиката съпровождана от Елена Миндизова. Още на следващата година, на 31 декември, участва в първото изпълнение за България на „Стабат Матер“ на Перголези заедно с Лиляна Барева, хор „Бодра смяна“ и Камерен оркестър „Софийски солисти“ под диригентството на Васил Казанджиев. „Тази творба беляза живота ми. Дори с един италиански диригент и Емилия Максимова я пяхме в оригиналната версия без хор. За два дни научихме хоровите номера.“ Списъкът се допълва от „Матеус пасион“ на Бах с Добрин Петков, „Салве Регина“ на Перголези с Йордан Дафов, „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов.
Едно от малкото оперни представления, в които младата певица участва е операта „Алберт Херинг“ на Бенджамин Бритън, постановка на Варненската опера, а ролята й е Флоранс Пайк. През 1973 г. специализира в Лайпциг, в музея на Бах с проф. Нойман, неговият зиректор, а на Коледа изпълнява откъси от Коледна оратория под диригенството на проф. Роч. Заедно с известни пианист-акомпанятори като Елена Миндизова, Вера Баева, Жени Захариева, Снежина Гълъбова тя представя на българската публика над шестотин и деветдесет песни. Сред тях са и песните на българските композитори Добри Христов, Панчо Владигеров, Димитър Ненов, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Георги Златев-Черкин, Жул Леви, Парашкев Хаджиев, Лазар Николов, Тодор Попов и др. Има и много концерти, на които я съпровожда сам Парашкев Хаджиев. „Композиторите ме търсеха, защото каквото се напишеше, можех да го изпея“ – казва тя. Десет години поред е редовен участник в прегледа „Нова българска музика. „Никога няма да забравя зала „България“ беше пълна с публика да слуша нова българска музика. Много се пишеше и се изпълняваше, и хората обичаха да слушат новата музика“
Специално място в творческата биография на певицата заема музиката на Йохан Себастиан Бах. Тя е първа изпълнителка в България на кантати на Бах в съпровод с орган, обой и флейта. От 1982 г. е член на Международното Бахово дружество (NBG) със седалище в Лайпциг, Германия.

Ученици:
Любомир Дяковски – тенор, Мария Клинчева – сопран, Сребра Михалева – сопран, Симеон Симеонов – тенор, Йоланда Николаева – сопран, Наталия Афеян – мецосопран, Арсений Ардов – тенор, Офелия Христов – сопран, Веселина Кацарова – муцосопран, Светла Василева – сопран, Евгений Демерджиев – баритон, Мартин Илиев – тенор, Мария Цветкова-Маджарова – сопран, Людмила Козарева – мецосопран, Виолета Радомирска – мецосопран, Апостол Миленков – бас, както и много чуждестранни певци от Япония, Южна Корея, Виетнам, Швейцария, Австрия.

Реса Колева е родена в Инсбрук, Австрия, където баща й има бизнес. Но съзнателният й живот започва с с. Драганово.

„Съседите казваха: глас се чува, човек не се вижда. Кой пее? А то, аз малка и вървя, и си пея каквото съм запомнила. “Баща й свири на флейта, майка й пее, леля й и брат и също, дори дирижира. В селото имало голям хор, оперета. Трима поети са родени там – Асен Разцветников, Владимир Русалиев, Камен Зидаров. Първата й поява пред публиката е на празник на девическата гимназия в читалището в Горна Оряховица – изпълнява два романса. Завършва архитектура в Строителния техникум във Велико Търново. Там се запознава със съпруга си и заедно идват в София. Тя е стажант в Заводпроект. Но през всички години момичето пее в различни хорове. Вече в София се явява за хорист в Хора на девойките. Явява се и на прослушване при Христо Бръмбаров, който й препоръчва да се подготви за изпитите. Тази подготовка е с Лиляна Жабленска – неговата асистентка. Докато чака времето за изпита и отглежда първото си дете тя е приета в новосъздадения щатен хор към консерваторията, който е към класа по хорово дирижиране на проф. Георги Димитров.
„Всички хорови диригенти ги познавам, всички минаха при нас да се учат. Така и получих огромен запас от музикална литература“, казва проф. Колева. През 1957 г. е приета в Консерваторията и попада в класа на проф. Цветана Дякович.
За своята 80-годишнина проф. Реса Колева получи първите си награди – „Златен век“ от Министерството на културата и доктор хонорис кауза на Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София.

Снимки: личен архив