СЪБЧО СЪБЕВ

Събев проявява отрано музикалния си талант. Свири на пиано, цигулка, дори на тромбон, пее в училищни вечеринки. Отбива военната си служа в Първи пехотен полк. По настояване на баща си започва да учи право в Софийския университет, а след това и в Рим.

„Посещавах лекциите само два семестъра и заминах за Рим да продължа оразованието си. Когато страшно скучното римско прави не вървеше и не можеше да ме задържи повече от половин час, грабвах партитури и отивах при някой вокален педагог да уча пеене.“ спомня си Събев. Завръща се в България и продължава да учи пеене при Пенка Тороманова.

Дебютира на 2 март 1924 в Народната опера, София като Марсел в „Бохеми“ от Пучини, но не го назначават. След пет месеца и след намесата на диригента Мойсей Златин е назначен за солист. Следват Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ и Скарпия в „Тоска“ от Пучини, Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, Жермон в „Травиата“ от Верди, Тонио в „Палячи“ от Леонкавало, Владислав в „Далибор“ от Сметана.

През 1927 г. заминава да учи пеене в Римската консерватория „Санта Чечилия“ при Енрико Розати, преподавателят на Бениамино Джили и Джакомо Лаури-Волпи. Гласовите му възможности са оценени от импресариите и той участва в концерти и спектакли в различни италиански оперни театри. Завръща се в България през 1932 г. и продължава с ангажиментите си на сцената в София. В следващите 20 години той представя пред публиката в София, страната и чужбина почти всички централни баритонови партии, участва в над петстотин представления и подготвя над трийсет и пет образа.

Събчо Събев е и прекрасен педагог. За него с огромна любов и благодарност разказваше незабравимия Никола Николов. Още няколко имена на негови ученици – Никола Николов, Стоян Коларов, Димитър Кожухаров, Рада Гаева, Лиляна Анастасова, Георги Белев, Светослав Рамаданов, Милен Паунов, Петър Петров, дори и на народния певец Борис Машалов, който не пропускаше възможност да спомене, че точно Събчо Събев го окуражил да започне да пее професионално.

От 1948 г. е назначен за художествен ръководител на Варненската опера. На 29 май 1950 г. умира внезапно по време на спектакъл на „Евгений Онегин“ на сцената на Варненската опера.

Майката на Събев Емилия Събева е инициаторка на създаването на Южнобългарската опера в Пловдив през 1941 г. В специална книжка описва „Порядките на народната опера“, като описва и трудностите, които среща.

Баща му д-р Атанас Събев е дарител на търговското училище в Пловдив, където той е учил.

Критиката:

„Събчо Събев като Ирод поднася отлично разработена роля, съобразена както с някои битови, така и с чисто психологически особености на образа, проведена и издържана в линията на изравненото художествено изпълнение. Вокалната интерпретация беше безупречна, с динамични отсенки и позната широта и бликаща кантилена. Събчо Събев е един от малцината солисти на Народната опера, владеещи тайната на белкантото и блестящ пример, че природно красивият и богат глас е ценен само при солидна школовка.“ (1940 г. списание „Български народен театър“)

„Скарпия на Събчо Събев като един истински подлец, студен и привидно неподвижен, с погледна садист, който влива на малки части отровата в своята жертва. Плътният, голям баритон се разливаше в пропитото с омраза пеене на Скарпия, без нито веднъж да наруши хубавата певческа линия.“ (1940 „Мир“)

Диригентът Асен Найденов за Събчо Събев: „Изключително красив глас. Вродена музикалност, абсолютен слух. Не помня нито веднъж той да е изпял колеблив тон на сцената или на репетиция. Всичко при него в пеенето бе чисто и ясно. Имаше свои партии, но най-добър беше като Граф ди Луна.“

Репертоар:

Александър Бородин – „Княз Игор“;

Гаетано Доницети – „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”;

Джакомо Пучини – „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“;

Джузепе Верди – „Риголето“, „Дон Карлос“, „Трубадур”, „Силата на съдбата”, „Травиата“, „Бал с маски”, „Фалстаф”, „Отело”, „Аида”, „Симон Боканегра”;

Жорж Бизе – „Кармен”;

Жюл Масне – „Таис”;

Камий Сен-Санс – „Самсон и Далила“;

Любомир Пипков – „Момчил”;

Маестро Георги Атанасов – „Гергана”;

Панчо Владигеров – „Цар Калоян”;

Пиетро Маскани – „Селска чест”, „Ирис”;

Пьотр Илич Чайковски – „Евгений Онегин“, „Дама Пика“;

Рихард Вагнер – „Лоенгрин“, „Рейнско злато“;

Руджеро Леонкавало – „Палячи“;

Шарл Гуно – „Фауст”;

 Събчо Събев (5.04.1899 – 29.05.1950), оперен певец, баритон