СИЙКА ПЕТРОВА

За нейните изпълнения всички говорят със суперлативи:

Асен Найденов, диригент: „Извънредно високи художествени постижения“.

Михаил Хаджимишев, режисьор: „Необятен глас“.

Стефан Тинтеров, музикален критик: „Бляскаво певческо дарование“.

Розалия Бикс, музиковед: „Явлението Сийка Петрова във всяко от своите измерения – щедрост на таланта, твърдост на характера, човешка топлота е истинно.“

Завършва Държавната консерватория. Нейни учители са Христина Морфова и Людмила Прокопов. Още като студентка, след издържан конкурс е приета в Държавната опера. Солистка е от 1936 до 1967 г. Тя е една от певиците, които поемат вагнеровите роли от рано починалата Цветана Табакова. Сийка Петрова е Елза в „Лоенгрин“, Елизабет в „Танхойзер“, но и тя пее Миртокле в „Мъртви очи“ от Д’Албер, Феврония в „Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония“ от Римски-Корсаков, както и в Реквием от Моцарт. Това са първите й изяви, а е само на двайсет и две години. Със съдействието на диригента Емил Купер тя заминава на специализация в Париж, където учи при Ритер Чампи – певица от Парижката опера. С началото на Втората световна война през 1939 г. Петрова се завръща в София и продължава със спектакли в операта – „Тоска“ от Пучини, „Русалка“ от Дворжак и Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер, както и Елена в „Момчил“ от Пипков. За да усъвършенства Вагнеровите си роли тя специализира в Берлин и Залцбург.

Постепенно с възрастта в репертоара й навлизат и големите мецосопранови партии – Еболи, Авнерис и др. На 6 май 1967 г. с Амнерис се сбогува с публиката на сцената на Софийската опера.

СИЙКА ПЕТРОВА (30.04.1914 – 1996), оперна певица, сопран