СТЕФКА МИНЕВА
оперна певицa, мецосопран
Какъв ли живот може да си представи едно дете, чийто родители са оперни певци? Такъв въпрос никога не си задава Стефка Минева. Въпреки забраната на баща си тя тайно учи пеене с Пенка Гекова и след като той научава тя заявява: „Аз ще стана оперна певица“.
ИНФОРМАЦИЯ
След това двамата често пеят на сцената, а бащата е много притеснен заради детето си. Първата им изява е в „Савилският бръснар“. Тя прави дебют като Берта, а той е граф Алмавива. „Най-хубавата ни изява беше в „Евгений Онегин“ – аз като Олга, той Ленски. Той беше толкова развълнуван, че почти си забрави първото дуетино. Аз пък с младежката си самоувереност и едногодишен сценичен стаж се обърнах към него и му казах: Спокойно, при мен всичко е добре, ти продължавай. Другата голяма съвместна изява беше в „Кармен“ – аз Кармен, той Дон Хозе.“
Още опери, в които двамата участват са например „Фаворитката“ от Гаетано Доницети – тя е Леонора, той Дон Гаспаро, в „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков – тя е Любаша, а той Бомелий, в „Ивайло“ от Марин Големинов тоя е Мария, той Андроник.
Майка й Йовка Бунарджиева и баща й Миньо Минев са сред основателите на Старозагорската опера. Йовка Бунарджиева е била прекрасна Тоска, Русалка, Гергана. „Това не е мое мнение, а на специалисти, които са я гледали по време на спектаклите“, казва певицата. „Когато е била бременна, майка е пяла Тоска. Може би затова това е любимата ми опера.“ Живеят близо до операта и всички гастролиращи колеги отсядат у тях. „Беше им по-приятна да бъдат у нас, вместо на хотел. Най-ярко впечатление е оставила у мен Катя Попова. С часове съм я съзерцавала и като държание, и като маниер, начинът й на говорене. Скъп спомен ми е снимка като малко момиче, седнала в скута на Катя. Голяма личност, не само като певица.“ Самата Стефка като съвсем малка участва в „Лакме“ от Делиб. Иначе учи в обикновена гимназия. В Консерватория завършва класа на Сима Иванова. Като студентка пее Берта в „Севилският бръснар“ от Росини, а вместо майсторски клас е приета в операта в родния си град. „Явих се информативно на едно прослушване пред директора на операта диригента Димитър Димитров, главния режисьор Георги Петров, художника Петър Русков. Изпях арии от „Фаворитката“ и „Трубадур“. Димитър Димитров каза, че не е необходимо да се връщам в Консерваторията, за да карам майсторски клас. „Най-голямото училище е сцената. Аз ти обещавам, че ние тук ще те научим да пееш и да работиш на сцената.“ В залата е и баща й, който от вълнение нищо не чул от изпълненията й. Тя е на 23 години и си спомня, че всички в театъра са се отнасяли с голяма любов и внимание към нея. Дотам, че заради нея се поставят определени опери. Това са „Аида“ (Амнерис), „Трубадур“ (Азучена), „Царска годеница“ (Любаша), „Фаворитката“ (Леонора), „Кармен“ (Кармен). „Кармен е една от любимите ми партии, която ми е носила голяма популярност и слава. Това е според мен далновидният ръководител, който знае, че когато разполага с даден вид глас, трябва да се възползва от възможността, за да обогати репертоара на театъра. Димитър Димитров го правеше.“ В родния театър тя представя още Трета дама във „Вълшебната флейта“ от Моцерт , Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Фенена в „Набуко“ от Верди, Циганката в „Янините девет братя“ от Пипков.
„Режисьорът Георги Петров ме изгради като актьор на сцената. Диригентът Веселин Ненов също работеше с мен. Задължително трябва да спомена и пианист-акомпанятора Елена Колибарова, която работеше неуморно с мен.“ Огромна благодарност певицата дължи и на публиката, която според нея е била търпелива, следила е изявите й и е засвидетелствала огромната си обич.
В Стара Загора Стефка Евстатиева остава шест сезона и след като замества като Азучена разболяла се певица в София е поканена в националната опера. От 1978 г. Стефка Минева е водещ мецосопран, като добавя към репертоара си Еболи в „Дон Карлос“, Мадалена в „Риголето“, Прециозила в „Силата на съдбата“, Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Изабела в „Италианката в Алжир“ от Росини, Марфа в „Хованщина“, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Елен Безухова във „Война и мир“ от Прокофиев, Зоя в „Цар Калоян“ от Владигеров, Теодора-Сара в „Мария Десислава“ от Хаджиев, Инес в „Почивка в Арко Ирис“ от Йосифов и така по нейни сметки до 120 различни роли. За жалост тефтерчето, в което майка й записвала спектаклите и партньорите изчезнало.
След пенсионирането си Стефка Минева се завръща в родния си град, чийто „Почетен гражданин“ е от 1999 г. Поканена е за вокален консултант в Старозагорската опера.
Награди:
1976 – втора награда от Международния конкурс за млади оперни певци в София
1977 – трета награда и наградата на публиката от международния конкурс в Остенде, Белгия
1981 – първа награда от певческия конкурс в Рио де Жанейро, Бразилия.
1993 – носител е на Международната награда на името на Христина Морфова.
Стефка Минева, 17.05.1949, оперна певица, мецосопран