СТОЯН ПОПОВ (21.10.1933 – 23.03.2017)
оперен певец, баритон
„Където и да ходех по света, аз се връщах винаги тук, където са моите корени. Там аз бях чужденец, колкото и да ми ръкопляскаха и да ме хвалеха. Огънчето ми е дадено тук, тук са корените ми, тук искам да остана завинаги – в тази земя, приютила деди и прадеди“.
ИНФОРМАЦИЯ
Роден е в с. Момина църква.
Баща му е свещеник Стефан (Станко Ангелов), майка му е Стама Попова, която всички от най-ранните й години наричат баба Попадия. След завършването на прогимназията в селото отива да учи в Първа мъжка гимназия в Бургас. След завършването работи в Геоложки проучвания на Бургаски медни мини – „Росен“. Като „попски син“, когато идва време за казарма е изпратен в трудови войски. Там активно се включва в художествената самодейност и така го чува Киркор Киркоров, който ръководи Ансамбъла на строителни войски. Така започва пътят на Стоян Попов към големите сцени.
От 1954 до 1956 г. е в Ансамбъл на строителните войски – София. Първата му изява като солист на сцената на зала „България“ е на концерт на Ансамбъла през април 1954 г. Със състава участва и на Младежкия фестивал във Варшава през 1955 г.
След уволнението се завръща в Бургас и се явява в Бургаската самодейна опера за хорист. Прослушва го диригентът Васил Лолов и за да го задържи му предлага административна бройка. На тази сцена Стоян Попов представя първите си роли – д-р Гренвил от „Травиата“ на Верди на 2.03.1956 г. Следват Индианецът от „Продадена невеста“ на Сметана, д-р Бартоло от „Севилският бръснар“ на Росини и Шонар от „Бохеми“ на Пучини. За да продължи развитието си заминава за София. От 1958 до 1964 г. следва в Българска държавна консерватория в класа по пеене на проф. Христо Бръмбаров. Държавният му изпит е в Софийската опера, където той изпълнява партията на Риголето от едноименната опера на Верди. Завръща се в Бургас. Диригент в операта е Иван Вульпе, който го назначава като артист-солист. В тези първи години той добавя към репертоара си вече големите партии – Граф ди Луна от „Трубадур“, Жорж Жермон от „Травиата“, Зурга от „Ловци на бисери“. Започват първите самостоятелни гастроли – в Полша и Куба. След среща с диригента Руслан Райчев на сцената на Бургаската опера е поканен в Софийската опера, където остава до края на творческата си кариера през 1998 г. Първият спектакъл в София е на 27.12.1967 г., когато изпълнява партията на Набуко от едноименната опера на Верди.
„Аз само с труд съм постигнал всичко в живота си. Никога не съм чакал някой да ме протежира. Над четиридесет години съм на сцената, изпях почти всичко, което подхождаше да изпея, познавам десетки сцени, срещал съм се с хиляди зрители… Всяка роля за мен е една приказка, която искам никога да не свършва. Влагах в нея душа и сърце, любов и искреност. Изгарях в тези роли“.
През 1990 г. Стоян Попов е избран за депутат във Великото народно събрание.
След приключването на активната си сценична кариера той започва да преподава на млади оперни певци.
„Бих бил радостен да създам няколко певци, които да продължат традицията на школата на проф. Христо Бръмбаров. Реализацията на артиста е резултат от количествени натрупвания, които при една организация и вътрешна самодисциплина, със стремеж към правилно професионално водене на литературния и музикален текст, той ще има всички възможности да постигне върхови изяви в някои партии. В нашия забързан век романтиката е отстъпила място на дигитални машини, но независимо от това епохата ни ражда поети, писатели, композитори и художници. Операта като най-ярък представител на романтичното изкуство ни задължава да кажем на нашия съвременник, че все още има романтика. Като творци сме длъжни да го направим съпричастен не само на техническите достижения, но и на духовния ръст на нацията ни като цяло. И точно това е задачата, която трябва да си поставяме с всяка роля“.
Награди и звания.
1972 г. – „Заслужил артист“
1978 г. – „Народен артист“
1980 г. – Димитровска награда. Номиниран за ролите на: цар Иван Шишман от „Мария Десислава“ на Парашкев Хаджиев; за Набуко и Риголето от едноименните опери на Верди. Предложение на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
1983 г. – орден „Народна Република България“
1989 г. – „Златната лира“ на Съюз на българските музикални дейци
1999 г. – „Златно перо“ за принос към българската култура от “Класик ФМ радио”
2004 г. – орден “Стара планина” – ІІ степен
2006 г. – награда “Златен век” на Министерството на културата
1966 г. – почетен гражданин на Хавана
1989 г. – почетен гражданин на Бургас и Враца
