ТОДОР МАЗАРОВ

Роден е в Павел баня. Там е издигнат паметник, а в София го удостояват с орден „Кирил и Методий“ едва в деня на смъртта му. Тогава в негова памет, Виенската опера спуска на фасадата си траурно знаме.

От детска възраст се занимавате с народна музика. На 23 години завършва Педагогическото училище в Казанлък, където учи цигулка и става основен учител по музика в село Железник, Карнобатско (от 1922 до 1927 година). След това следва работа в старозагорското лесничейство.

Излиза за първи път на сцената като хорист в „Севилският бръснар“ в Старозагорската опера през 1928 година. Малко след това през 1930 година заминава за София, където учи пеене в Държавната консерватория при Димитър Попиванов и Мара Цибулка.

Дипломира се през 1933 г. и става солист в хор „Гусла“. През 1934 г. дебютира в Софийската национална опера с ролите на Овлур в „Княз Игор“ от Александър Бородин и Гвидон в „Приказка за цар Салтан“ от Николай Римски-Корсаков, а първата му по-сериозна роля е на Раул в „Хугеноти“ от Джакомо Майербер. През 1937 г. Мазаров печели международен конкурс за оперни певци във Виена. Председател на журито е Бруно Валтер, главен диригент на Виенската опера, който търси певец, способен да бъде неин първи тенор. Впечатлението от Тодор Мазаров е толкова силно, че го канят още преди края на конкурса. Дебютът му там е на 26 септември 1937 година в ролята на Радамес в „Аида“ от Джузепе Верди. Отзивите са прекрасни. През октомври го канят по спешност да пее Дон Карлос от едноименната опера на Верди, въпреки че няма време да я разучи на немски. Пее я на български и става вторият певец след Фьодор Шаляпин, на когото операта позволява да пее на родния си език. През следващите години изпълнява на немски други роли: Дон Хосе в „Кармен“, Херцога в „Риголето“, Рудолф в „Бохеми“ и много други, но продължава да пее Дон Карлос на български, за да привлече вниманието на публиката и световната критика, непознаващи почти никак изкуството на българските певци. През 1938 г. е поканен да участва на фестивала във Флоренция в ролята на Арнолдо от операта „Вилхелм Тел“ от Росини, изпълнявана дотогава единствено от Алфред Нури (за когото е написана) и Енрико Карузо – партия, „убийствена за всеки тенор“. Представянето му на фестивала в Театро Комунале (9 май 1939) има огромен успех. Веднага е поканен да пее в Ла Скала и в Римската опера. Мазаров отказва да подпише нов договор с Виенската Щатсопер и става свободен артист. През 1939 г. Тодор Мазаров открива сезона на Ла Скала с постановката на „Вилхелм Тел“ под диригентството на Тулио Серафин. Отзивите са възторжени. През 1940 г. гостува в Римската опера с тази роля. В този сезон пее и на сцените в Парма (Рудолф от „Бохеми“), Флоренция (Калаф от „Турандот“), Театър Реджо (Манрико от „Трубадур“), отново Ла Скала (Канио от „Палячи“ и Дон Карлос от операта на Верди). През пролетта на 1940 г. гостува в Софийската опера, гастролира и из цяла България. От 1948 г. остава да живее във Виена. Получава покани от Борис Христов за ролите на Самозванеца в „Борис Годунов“ и Ленски в „Евгений Онегин“ и пее с успех в Испания, точно с Христов. През 50-те и 60-те години той все още е в апогея на дългата си кариера. Гостува на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора в постановки на „Трубадур“, „Тоска“, „Бохеми“, участва и в концерти с оркестър.

След като Тодор Мазаров се оттегля от активна дейност, изнася само отделни концерти, последен от които през 1972 г. е в Зала „България“ заедно с хор „Гусла“.

След оттеглянето си от сцената става вокален педагог във Виенската консерватория. Умира във Виена.

Тодор Мазаров (2.01.1905-13.09.1975)