ТОДОР МАЗАРОВ

Роден е в Павел баня. Там е издигнат паметник, а в София го удостояват с орден „Кирил и Методий“ едва в деня на смъртта му. Тогава в негова памет, Виенската опера спуска на фасадата си траурно знаме.

От детска възраст се занимавате с народна музика.На 23 години завършва Педагогическото училище в Казанлък, където учи цигулка и става основен учител по музика в село Железник, Карнобатско (от 1922 до 1927 година).След това следва работа в старозагорското лесничейство.

Излиза за първи път на сцената като хорист в „Севилският бръснар“ в Старозагорската опера през 1928 година. Малко след това през 1930 година заминава за София, където учи пеене в Държавната консерватория при Димитър Попиванов и Мара Цибулка.

Дипломира се през 1933 година и става солист в хор „Гусла“. През 1934 г. дебютира в Софийската национална опера с ролите на Овлур в „Княз Игор“ от Александър Бородин и Гвидон в „Приказка за цар Салтан“ от Николай Римски-Корсаков, а първата му по-сериозна роля е на Раул в „Хугеноти“ от Джакомо Майербер. През 1937 г. Мазаров печели международен конкурс за оперни певци във Виена. Председател на журито е Бруно Валтер, главен диригент на Виенската опера, който търси певец, способен да бъде неин първи тенор. Впечатлението от Тодор Мазаров е толкова силно, че го канят още преди края на конкурса. Дебютът му там е на 26 септември 1937 година в ролята на Радамес от „Аида“ от Джузепе Верди. Отзивите са прекрасни. През октомври го канят по спешност да пее Дон Карлос от едноименната опера на Верди, въпреки че няма време да я разучи на немски. Пее я на български и става вторият певец след Фьодор Шаляпин, на когото операта позволява да пее на родния си език. През следващите години изпълнява на немски други роли: Дон Хосе в „Кармен“, Херцога в „Риголето“, Рудолф в „Бохеми“ и много други, но продължава да пее Дон Карлос на български, за да привлече вниманието на публиката и световната критика, непознаващи почти никак изкуството на българските певци. През 1938 г. е поканен да участва на фестивала във Флоренция в ролята на Арнолдо от операта „Вилхелм Тел“ от Росини, изпълнявана дотогава единствено от Алфред Нури (за когото е написано) и Енрико Карузо – партия, „убийствена за всеки тенор“. Представянето му на фестивала в Театро Комунале (9 май 1939) е с огромен успех. Веднага е поканен да пее в Ла Скала и в Римската опера. Мазаров отказва да подпише нов договор с Виенската Щатсопер и става свободен артист. През 1939 г. Тодор Мазаров открива сезона на Ла Скала с постановката на „Вилхелм Тел“ под диригентството на Тулио Серафин. Отзивите са възторжени. През 1940 г. гостува в Римската опера с тази роля. В този сезон пее и на сцените в Парма (Рудолф от „Бохеми“), Флоренция (Калаф от „Турандот“), Театър Реджо (Манрико от „Трубадур“), отново Ла Скала (Канио от „Палячи“ и Дон Карлос от операта на Верди). През пролетта на 1940 г. гостува в Софийската опера, гастролира и из цяла България. От 1948г. остава да живее във Виена. Получава покани от Борис Христов за ролите на Самозванеца в „Борис Годунов“ и Ленски в „Евгений Онегин“ и пее с успех в Испания, точно с Христов. През 50-те и 60-те години той все още е в апогея на дългата си кариера. Гостува на оперните театри в Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора в постановки на „Трубадур“, „Тоска“, „Бохеми“, участва и в концерти с оркестър.

След като Тодор Мазаров се оттегля от активна дейност, изнася само отделни концерти, последен от които през 1972 г. е в Зала „България“ заедно с хор „Гусла“.

След оттеглянето си от сцената става вокален педагог във Виенската консерватория. Умира във Виена.

Тодор Мазаров (2.01.1905-13.09.1975)