ТРИФОН СИЛЯНОВСКИ

След като учи латински и орган, Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896– 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнаперсбуш. През 1942 присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация.

Поради военните събития Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов.

На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.

Проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му осуетява тези планове.

През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.

След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема В­А­С­Н, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.

През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.

През 1959 г. на Силяновски е разрешено да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.

През седемдесетте години Трифон Силяновски е музикален ръководител на създадената от Пламен Карталов Младежка камерна опера, с която обикалят страната и изнасят представленията си в различни градчета и села, където хората за първи път гледат опера. Работи и в новосъздадената Благоевградска камерна опера.

През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство ­Пловдив (1982­-91), където през пролетта на 1990 води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.

След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.). Води майсторски класове по пиано.

Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.

Награди:

2000: В чест на 24 май получава почетна грамота и плакет на Министерството на културата.

2003: За 80-годишнината си е награден от Министерството на културата със „Златен век“ – „за принос в развитието на българската култура“.

Творчество:

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1952 г.);
Симфония №2 (1954 г.);
Симфония №3 (1972 г.).

“Византийски триптих” (1969 г.).

Концерт за пиано и оркестър (1968 г.).

Произведения за струнен оркестър:
Прелюд, ария и токата (1946 г.);
Вариации по тема В­А­С­Н (1952 г.);
Вариации по тема от Глук (1970 г.).

Концерти за струнен оркестър:

Концерт №1 (1953 г.);
Концерт №2 (1955 г.);
Концерт №3 (1956 г.).

Камерна музика:
Соната за обой и пиано (1956)

Соната за виолончело соло (1965)

Соната за цигулка соло № 1 (1966)

Соната за цигулка соло № 2 (2002)

Соната за виола соло (1967)

Триптих за флейта, обой и фагот

Пет миниатюри за пиано

Вокална музика:
5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по текст на Р. М. Рилке (1953 г.).

Хорова музика:
Missa Ordinaria (1954 г.);
Te Deum (1956 г.) (Втора авторска редакция 1996 г.);
Stabat Mater (1963 г.).

За Трифон Силяновски

„Трифон Силяновски: Личността и времето“ от проф. д-р наташа Япова

Литература от Трифон Силяновски:
“Идея. Вяра” (С., 1992);
“Немският симфонизъм ­– стилови и интерпретационни проблеми” (С., 2000);
“Изкуството във времето. Специфика на жизнения ритъм в изкуствата и мисълта”. Кн.1. (С., 2002).

„Въведение в трансценденталната философия. Същност на трансценденталната проблемност“  (предговор) (С., 2003)

Различието между мъдреца, философа и научнозаинтересования човек в периода на класическата и елинистична епоха

Находките и влиянията на платонически, неоплатонически, стоически и питагорейски компоненти в средновековната латинска, византийска и арабска философия

Аристотеловата логика като фундамент на ментално-интелигебилната познавателна интервенция за западната, източната и арабската схоластика

Концептуализмът на Албер като междинна инстанция спрямо реализма и номинализма, стимулирайки номинализма при Беренгар от Тур и Росцелин Компиенски

Контроверзията между номиналистите и реалистите, изложена в съчиненията на Анселм, Бонавентура и Тома Аквински

Окончателното средновековно експониране на номинализма при Окам и на волунтаризма при Дънс Скот

Приликите и отликите в „догматиката и аксиоматиката“ (съответно в теологичната и рационално критичната мисловна оперативност)

Ериугена като основно звено при прехода от патристика към схоластика – първият опит в ранното Средновековие за изграждане на общ възглед за света

Николаус от Куза и неговата основна мисъл за coineidentio oppositorum

Борбата на философските традиции, експонирани във философията на Ренесанса

Активната намеса на гносеологично-личната интервенция във философията по време на Ренесанса

Разколебаването на просвещенския оптимизъм при Русо и окончателното му реализиране от Кантовите философски концепции чрез „Критиката на чистия разум“ и „Критиката на силата на съждението“

Пролегомени и Метафизика на нравите

Киркегор и проблемите на съвременния екзистенциализъм

Изходните позиции на неопозитивизма от номинализма

Културата на Византия и нейната апофатическа мистика

Исихазмът като съзерцателно пребиваване в отвъдната действителност

Катафатическата мистика като основа на римо-католическата конфесия, както и на протестантската мистика при Майстер Екхарт, Йоханес Таулер, Хайнрих Зусо, Агрипа Нетесхаймски, Себастиан Франк, Валентин Вайгл и Якоб Бьоме

Философските концепции във Византия при Василий Велики, Григорий Нисийски, Григорий Назянски (кападокийските отци) и при Михаил Псел

Никифор Пфлемид и Халкокондил в смисъл на предвестници на Палеоложката епоха

Изкуството на византийската фреска и мозайка, и нейното иконографично отношение към фаюмския портрет и този на Дура Европос

Конструктивният проблем на византийската централна постройка и тази на кръсто-куполната черква

Характерните специфики на черквата Неа-Мони и Хозис Лукас

Куполната конструкция на Хагия София в Константинопол

Разликата в натоварването и предаване на тежестта върху четирите колони, ограждащи хоровото пространство, и проблемът за засводяване в квадратната романска свързана система и проблемът за кръстатия готически свод, уравновесяващ тежестта в аркбутаните

Разликата и същностната изява в античното архитравно покритие и куполната и сводова покривна конструкция

Планът на базиликата като основна форма за романската и готическата сакрална архитектура

Естетическата типологичност на византийския образ, осъществена чрез скупчването на персонажите

Естетиката на византийската икона

„Византийския октоих“ и проблемно-критичните моменти в транслацията му от невмена в съвременна нотация

Наченките на италианската живопис от IX век нататък

Относно символиката на купола и на свода

Преходът от Чимабуе и Дучо ди Буонинсеня към Кавалини и Джото

Относно проблемите на пондерацията при Тино да Камайно, Донатело и Микеланджело

Проблемът на перспективата от Мазачо и перфектното осъществяване на ракурса при Андреа Мантеня

Графично живопиствуващият Ботичели

Лаконичният и пестелив израз на Пиеро де ла Франческа

Италианската архитектура на „ренесансовото палацо“ и специалното оформяне на фасадния ритъм с пиластрите и ризалитите, завършващи често над атиката или главния корниз на покрива със статуи

Крещящата игра на светлосянката при Караваджо

Портретът на Андреа дел Сарто

Проблемите на маниеризма, свързващ късния ренесанс с барока и взимайки начала от Рафаело и Микеланджело, както и от някои негови следовници

Изключителната графика на Тилман Рименшнайдер, Адам Крафт, Йорг Сирлин, Михаел Волгемут, Пахер, Кранах и Дюрер и нейната съзерцателна откровеност

Вариационният принцип в арабския макам и арабеската

Сицилия – епохата на Фридрих II и приносът на ислямската философия и култура в лицето на ислямските „суфи“, допринесла заедно с аристотелизма на Авероес за културата на Европа

Бунтът на Романтизма срещу Просвещението във философията и изкуствата

Структурата на рационалното и художествено съзнание

Проблеми в интерпретацията на немския симфонизъм

Влиянията между източновизантийската музика и българската (главно родопската, повлияна от манихейско-павликянската музикална семантика) едногласна безмензурна песен

Основи на западната грегорианика, изхождащи от визиготската, келтската, ирландската, нонантолска и беневентанска литургия

Статистичните и динамични структури в изкуствата и тяхното реализиране в степените на културата и цивилизацията

За хода и преображенията в основните духовни действителности във фазите култура и цивилизация

Възможните достижения на философската и научна мисъл относно концептивната им трактовка в областта на културата и цивилизацията

Проблеми в структурата и интерпретацията при пунктуалистичната, сонорна и алеаторна музика

Същността на композицията и интерпретацията и разликата между интерпретация, екзегетика и коментар

Процесите и целите във философията, науката и изкуството

Семантичен обзор на изобразителните изкуства, музиката, литертатурата (в аспекта на вербалните и характерности и възмижности) с оглед тяхната емоционална и рационално-интелектуална диференцираност и отражението им в динамичните и статични взаимноотношения в дейността на изкуството

Проблемите на Готиката, Ренесанса и Барока в музиката

Готическата и барокова същност в изкуството на Й. С. Бах

Естетиката на Моцарт, Бетховен, Брамс и Шуман

Въведение в областта на музикалната интерпретация

Проблемите на звукоизвличането при интерпретацията

Същината на камерното музикално изкуство

Отговорността на диригента – Артур Никиш и Вилхелм Фуртвенглер

Личността в Античността, Средновековието и ранния Ренесанс

Проблемите на реализма, номинализма и волунтаризма в средновековната схоластика

Характерното и типично за западноевропейските нации (италианци, французи, немци и англичани) за времето от Ренесанса, Просвещението от XIX век във философията

Спецификата на просвещенската концептивна философска мисъл при англичаните, френските просветители и немската философия при Лайбниц и Хайнрих Волф

Елинизмът и дидактично-морализиращите елементи в основите на философско-спекулативната му мисъл

Философията като път

Магията и нейните разновидности

Увод в астрологията

Обща теория на окултните науки

Трифон Силяновски (16.12.1923 – 19.05.2005) – комвпозитор, пианист, преподавател