МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

През 1985 г. е концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер“.

От 1999 г. е втори диригент на Филхармония на нациите, с която изнася над 1000 концерта в Европа, САЩ и Азия.

През 2004 г. дебютира със Софийската филхармония, след което е поканен за гост-диригент. От сезон 2011– 2012 е главен диригент. В същата година дирижира Филхармонията на Кейптаун на турне в САЩ, което е първото гостуване на африкански оркестър там и исторически момент в отношенията между двете държави. През 2012 става главен гост-диригент на този ансамбъл.

„С Южна Африка ме свързват интензивни репетиции и концерти, не само в Кейптаун. Често гостувам в Йоханесбург, в Дърбан. Най-много изяви съм имал с филхармонията на Кейптаун, не само в ЮАР. През 2012 г. осъществихме първото турне на африкански оркестър в САЩ. Беше хубаво и успешно турне с 19 концерта из Америка, запомнящи се не само в музикално отношение“ – разказва Мартин в интервю от април 2019 г. в списание „Култура“.

Какви музиканти свирят в оркестрите?

Мартин Пантелеев: Предимно са от ЮАР. Духовата школа там е много добра. При струнните има много чужденци – от Русия, Унгария, но по-голяма част от оркестрантите са южноафриканци.

Чувала съм, че в ЮАР има чудесни условия за работа, прекрасни зали?

Мартин Пантелеев: Не съм забелязал особена грижа от страна на държавата. Има огромна рецесия. Преди години в Южна Африка имаше много оркестри, и то добри. Сега останаха само три – в Кейптаун, Дърбан и Йоханесбург, а вече се говори за обединяване на трите в един. Положението е критично. Концертите обаче са много добре посетени. Темата е много деликатна, тъй като класическата музика не се разбира от голяма част от населението. Но хората, които се интересуват от тази музика, са големи меломани и поддържат с каквото е възможно това изкуство. Не е лесно. „Сити Хол“ е изключителна зала, на 130 години, с прекрасна акустика. Всеки концерт е запомнящ се и ме кара да се чувствам щастлив.

От 2018 е главен гост-диригент на Филхармония Вюрт, с която изнася редица концерти. Същата година става и главен художествен ръководител на Фестивалния оркестър на Северен Рейн-Вестфалия, с чийто солист – унгарският виртуоз Йозеф Лендвай, осъществяват премиера на новата творба на Пантелеев „Импресии Рококо”. През 2019 получава покани от множество ансамбли из целия свят, сред тях се откроява дебютът му с Израелския симфоничен оркестър.

Гастролира в различни държави по цял свят, като работи с повече от 30 оркестъра.

Мартин Пантелеев е инициатор, създател и музикален директор на фестивалите „Камерни музикални дни“, Барт (2002); „Дни на музиката“, Овинген (2018); „Дни на класиката“, Балчик (2010).

„Фестивалът в Барт съществува от 2002 г., което звучи невероятно. Той започна от една спонтанна идея, с един меценат, собственик на залата на самото Балтийско море, в един доста беден район на Германия, бих казал, един от най-бедните. Организирахме го с хора, които застанаха зад тази идея и ми помагаха във всяко отношение. Благодарение на създадения „Арт клуб на Мартин Пантелеев“ от тези мои и на музиката приятели, фестивалът просъществува. Десетки солисти от цял свят са гостували. Градът се съживи. Фестивалът беше обявен за едно от най-важните културни събития не само на града, но и на цял Мекленбург-Предна Померания, което е огромна чест. Започна от тринайсет зрители в залата, а сега концертите са разпродадени с месеци напред. Две вълнуващи седмици.  Съвсем естествено се роди и малкото бебе на този фестивал – там, където аз и семейството ми живеем, на Боденското езеро, в град Овинген. Миналата година (2018) създадох и там фестивал с три концерта – един класически уикенд, но тенденцията е да се разшири като фестивала в Барт. Макар че за първи път беше в зала за 450 души, всички концерти бяха напълно продадени. Хората в този район също изпитват нужда от класическа музика, това е курортно селище, но по-рядко се случват събития от този род… Много е трудно да се организират тези фестивали, независимо от помощта на арт клуба. Аз съм артистичен директор и на двете места, а координацията с толкова много артисти е трудна и отговорна“.

През 2017 предприема невероятно музикално пътешествие – той и цигулката му в различни градове и села в България.

„Невероятно беше. Това пътуване и за мен беше много емоционално. През 2017 г. посетих както градове с голяма културна история като Лом, така и места, където от десетилетия не е звучала класическа музика, като Берковица, а в Брусарци никога, в Чипровци много рядко. Не очаквах този невероятен интерес. Залите бяха препълнени с жадни за музика хора. Концертите всъщност бяха разговори с публиката, което ми даде много, много надежди, че въпреки трудностите това изкуство ще го има у нас. Обещал съм да повторя. Въпрос на време е да се случи“.

Брат ви (Веско Пантелеев-Ешкенази) казва, че сте били много палаво дете.

Мартин Пантелеев: Така е. Аз и в момента съм по-непослушният от двамата. Лошото дете в семейството, правех много лудории. Много пъти съм си чупил ръце, крака, глава. Горките ми родители, баба ми и дядо ми какво са преживели. Сега аз също имам деца и знам какво е. Да си родител е нещо много, много по-трудно, отколкото да си музикант, но и много хубаво. Засега децата ми не приличат на мен по пакостите. Това са най-големите ми страхове, че един ден могат да заприличат на мен. Засега се надявам, че в това отношение приличат повече на майка си.

Веско си спомни как ви е влачел на училище.

Мартин Пантелеев: Да, аз не можех да се събуждам рано. Ходехме заедно в Музикалното училище, ставахме по тъмно. Аз още спейки, а той ме държеше. Това са изключително мили спомени.

Хубави спомени пазите и от Музикалното училище, и от следването в Консерваторията.

Мартин Пантелеев: Много хубави, с учители, отдадени на музиката, на това да изградят децата не само като музиканти, но и във всяко друго отношение. Правехме наистина много бели. Един ден смятам официално (и може би сега е моментът) да се извиня на всички мои преподаватели – и по география, по история, най-вече по математика, за неприятностите, които съм причинил. След това през години съм имал контакти с тях, те идваха на мои концерти и тогава сме си говорили. Те все казваха, че не си спомнят, което е мило от тяхна страна, но аз имам гузна съвест. Заместник- директор беше Явор Димитров, той искаше да ме изключи след поредната пакост. Когато като директор на Софийската филхармония ме назначи за главен диригент, аз плахо подех този разговор, а той каза: „Мартин, нека да забравим всичко“.

Не сте оставили цигулката?

Мартин Пантелеев: Въпреки че имам много ангажименти като диригент, понякога свиря. Преди концерти в Португалия, на остров Мадейра, имах възможност да се изявя, както е модерно сега – „три в едно“. Имаше премиера на мое произведение, свирих Годишните времена на Вивалди и дирижирах. Беше емоционална вечер. Всички ми се чудеха защо го правя. Наистина е много трудно, най-вече в емоционален план. Но аз обичам сам да си създавам предизвикателства, защото никога не съм бил човек на удобното, на отъпканите пътища. Това го знаят всички мои близки. Те ме питат: „Защо просто не си дирижираш? Защо просто не си свириш?“. Животът е твърде кратък, за да вървим по отъпканата алея.

Споменахте композиция. Пишете нали?

Мартин Пантелеев: За писането се изисква много спокойствие, много време, което в днешния свят е нещо много луксозно. Винаги съм се стремял да имам моя композиторска линия. Нещата, които съм написал досега, не са малко – три симфонии, кантати – и смятам, че скоро ще се появи нещо ново.

Не сте ли създали досега нещо специално за брат ви?

Мартин Пантелеев: Ох, и това е болезнена тема. Надявам се някога да успея, той наистина го заслужава.

Творчество:

Автор е на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.

Награди:

1995 г. ІІ награда за композиция и Специална награда за изпълнение на Шуберт на Международния конкурс „Земята и хората“ в София

2007 г. удостоен е със специална награда от Министерството на културата и Съюза на българските композитори за своето творчество и концертна дейност из целия свят

2012 г. удостоен е със „Златна муза“

2013 г. награда за активна творческа дейност на Българското национално радио

2014 г. специалната награда „София“ от Столична община

Мартин Пантелеев 10.05.1976, цигулар, диригент, композитор