ВАЛЕРИ ПОПОВА

Толкова пъти съм гледала спектакли с нейно участие на сцената на Софийската опера и винаги съм се възхищавала на едниството, което представяше във всяка своя роля – актьорска достоверност, безупречно поведение, невероятно изживяни и музикално пресъздадени образи. Не зная защо, но винаги когато стане дума за Валери пред мен се явява образът й като Елизабет в „Дон Карлос“ – приказно красива в богатите кралски одежди и с глас, който изтръгва сърцето ти – красив, наситен с толкова много емоции – нежен, отчаян, изпълнен с надежда.

„Всичко у Валери беше съвършено – ще напише Розалия Бикс. Беше обожавана. Съчетаваше изтънчеността на аристократ с една подкупваща човешка простота и естественост“.

Валери Попова е родена на 7.09.1945 г. Дъщеря е на прочутия диригент Саша Попов и пианистката Вера Бонева.

Първоначално започва да учи цигулка и дори се класира на първо място на конкурса за цигулари през 1957 г. на Музикалната академия в Ним, Франция, която е филиал на Парижката музикална академия. Като цигуларка тя участва в оркестър „Стакато“ с ръководител Развигор Попов. Взима участие в първото концертно турне у нас на детето-чудо Робертино Лорети.

Като ученичка в софийското музикално училище през 1965 г. Валери Попова изнася своя първи самостоятелен концерт. Ето какво пише в пресата от онова време: „Валери Попова е много сценична, артистична и притежава безспорни данни за певческо развитие. Публиката аплодира добрата й интерпретация, чистотата на пеенето, хубавата линия в изграждането на произведенията“.

През сезоните 1971 – 1973 Валери Попова специализира в Италия. Печели втора награда на петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1969 г. През 1973 г. става лауреат на конкурса за певци включен в международния фестивал „Пражка пролет“, а на следващата на консурса в Хартогенбош, Холандия е удостоена с втора награда и сребърен медал. По това време тя вече е солистка на Пловдивската опера.

„Българката Валери Попова показа прекрасен глас, превъзходна певческа култура, много добре изработена техника…“ пише във вестник „Брабантсдегблад“, а след финала на конкурсната програма допълва: „Голямата награда за чисто пеене в комбинация с една брилянтна изява се падна тази вечер несъмнено на В. Попова“.

Идва 1975 г., която е още по-успешна за Валери Попова и на конкурса в Париж при неприсъдена първа тя получава втора голяма награда, последвана от първа награда на конкурса в Лиеж, Белгия. Следващата голяма победа е голямата награда на конкурса в Остенде, Белгия.

От 1976 е в Софийската опера.

През 1985 г. дебютира в Миланската Скала с Лиу от „Турандот“. Същата година изпълнява ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“. На пулта е Лорин Маазел, който я кани за участва в световната премиера на „Истинската история“ на Лучано Берио.

Сред ролите й са още Манон на Масне, Виолета от „Травиата“, Розалинда от „Прилепът“, Мими от „Бохеми“, Маргарита от „Фауст“, Графинята от „Сватбата на Фигаро“, Донна Елвира от „Дон Жуан“, Тоска от едноименната опера, роли, които изпълнява както у нас, така и на големите оперни сцени.

Ето няколко отзива за спектакли на „Тоска“ на Пучини в Лийдз, Манчестър  и Нотингам през 1984 г.

„Дейли телеграф“: „Валери Попова в „Тоска“ щедро раздава вокалните си възможности и отлично се вживява в ролята. Кулминацията в трето действие бе действително нещо забележително“.

„Йоркшир пост“: „Рядко се чуват артисти, които да пеят с такава свобода, както Валери Попова, която изпълни ролята на Тоска с дълбоко чувство и убедителност. Гласът й е вълнуващ, нюансиран във всички регистри“.

„Гардиън“: „Валери Попова в ролята на Тоска и Кристиан Йохансон като Каварадоси се изявяват като звезди от златния век на операта. Публиката в Гранд театър възнагради с бурни аплодисменти всяко тяхно изпълнение“.

„изключително белкантово откритие“.

„Това е овладян до съвършенство музикален инструмент, превърнат от душевността на певицата в одухотворен, добър дух“.

Колегите:

Гена Димитрова: „Още звучи в ушите ми нейното прекрасно изпълнение на Лиу в Миланската скала през пролетта на 1985 година. В препълнената зала по случай присъствието на Чарлз и Даяна аз бях сред публиката и целият ми възторг и възхищение бяха за Валери, която от сцената правеше чудеса. Единствена от многото сопрани, които бях слушала, с които бях пяла, тя изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево piano – crescendo на финалите на ариите с плачещо красив, страдащо любящ тембър.“

Руслан Райчев: „Великолепен музикант и чудесна певица, а заедно с Райна Кабаиванска и Гена Димитрова тя е една от трите български изпълнителки, която най-много е пяла по големите оперни сцени. С нея ме свързват десетки спектакли, които за дълго остават в паметта. Беше великолепна Тоска например, но за да изброя ролите ѝ, с които остава, трябва да изредя почти целия сопранов репертоар.“

Репертоар:

Александър Йосифов – Винеха в „Хан Крум-Ювиги“;

Антон Брукнер – Те Деум;

Ариго Бойто – Маргарита в „Мефистофел“;

Волфганг Амадеус Моцарт – Памина във „Вълшебната флейта“, Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Донна Елвира в „Дон Жуан“; Фиордилиджи в „Така правят всички жени“, Реквием;

Джакомо Пучини – Мими от „Бохеми“, Тоска, Манон Леско, Мадам Бътерфлай, Лиу в „Турандот“;

Джузепе Верди – Виолета в „Травиата“; Джилда в „Риголето“; Елизабет в „Дон Карлос“; Леонора в „Трубадур“, Дездемона в „Отело“, Реквием;

Йохан Себастиан Бах – „Матуес пасион“;

Лучано Берио – „Истинската история“, „Един приятел“;

Сергей Рахманинов – Земфира в „Алеко;

Шарл Гуно – Маргарита във „Фауст“

Валери Попова (7.09.1945 – 3.10.2000), оперна певица, сопран