ИВАНКА НИНОВА

Родена е във Видин. Родителите й са солисти в самодейния видински оперетен състав и в градските хорове. Учи акордеон и пиано в детска музикална школа, а брат й д-р Димитър Нинов свири на четири инструмента и пее в хорови състави на града.

Висшето си образование завършва в НМА – София в класа по пеене на проф. Лилия Стефанова и с преподавател по актьорско майсторство Петър Щърбанов през 1983 г. Още като студентка е ангажирана за солистка на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ /1983-88 г./. На 7 април 1989 г. прави своя изключително успешен дебют в ролята на принцеса Еболи от операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди и веднага е назначена за солистка в Софийската опера, където преминава целият й изпълнителски и творчески път.
Гостува в други оперни театри, както и на филхармониите в София, Русе, Пловдив, Плевен, Видин, Враца, Стара Загора, Разград и др. Канена е за солист и на Симфоничния оркестър на БНР. Пяла е под диригентството на плеяда български и чужди диригенти – Руслан Райчев, Борис Хинчев, Иван Маринов, Недялко Недялков, Емил Табаков, Найден Тодоров, Георги Димитров, Георги Нотев, Милен Начев, Михаил Ангелов, Методи Матакиев, Джорджо Крочи, Йон Янку, Джозев Вела, Ералдо Салмиери и др. и режисьорите – Петър Щърбанов, Емил Бошнаков, Пламен Карталов, Люсиен Де Лакроа, Маурицио Маркини, Джозев Башета и др.

Гастролира и в чужди оперни и симфонични изяви в СССР, Италия, Германия, Франция, Австрия, Испания, Ирландия, Белгия, Гърция, Швейцария, САЩ, Северна и Южна Корея, Япония, Канада, Малта, Молдова, Румъния и др.

Репертоар:

Прециозила от „Силата на съдбата, Амнерис от „Аида“, Азучена от „Трубадур“, Фенена от „Набуко“,  Федерика от „Луиза Милер“ от Верди, принцеса Ди Буйон от „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Кармен от едноименната опера на Бизе, Марцелина и Керубино от „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт,  куманката Зоя от „Цар Калоян“ от Владигеров, Майката от „Янините девет братя“ от Пипков и др.

Реквием от Верди, от Дворжак

Награди:

Лауреат на международния вокален конкурс „Вердиеви гласове“ в Бусето, Италия (1989)

Голямата награда за изпълнител на международния фестивал на изкуствата в Пхенян, Северна Корея (1995)

„Златна Муза“ за принос към руската култура

Има номинации за оперен изпълнител на годината (от 1991 до 1998)

Има студийни записи в „Мега мюзик“, „Гега ню“, ММО, БНР и радио „Лугано“, Швейцария.
Педагогическата й дейност започва като асистент на проф. Лилия Стефанова. През 1992 г. започва да преподава оперно пеене в НМА, а от следващата година й е поверен и самостоятелен клас. През 2000 г. става доцент. Водила е майсторски курсове в Кишинев, Молдова /1998/, Сеул, Южна Корея /1999, 2000 и 2005/, Донецк, Украйна /2006/, Канада /2006/ и Македония. От 2019 г. е професор. Преподава и във Варна.
Най-изявените ученици на проф. Нинова са – Петя Петрова, която е и нейна асистентка, Теми Камбурова, Ива Динова, Доротея Доротеева, Лидия Златева – Тошева, Росен Кръстев, Валерий Георгиев, Михаил Михайлов, Ева Перчемлиева, Михаела Берова, Весела Янева, Мирела Ябанджиева, Стефани Кръстева и др.

След 2000 г. ежегодишно възпитаниците на проф. Иванка Нинова изнасят концерт съвместно с Видинската филхармония, от 2012 г. „Симфониета“ Видин.

Проф. д-р Иванка Нинова 25.01.1959