Петър Щърбанов беше измежду най-изявените имена от второто потомство български оперни режисьори Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Стефан Трифонов, Емил Бошнаков, Бохос Афеян. За Националната опера и театрите в страната той работи цели 40 години и осъществя 65 постановки на опери и оперети от класиката до съвременността. И всички те носеха печата на високия професионализъм, съчетан с неговата голяма култура и осведоменост, както и със способността му да намира други, нови форми, естетически верни на автора.
Роден е в Сливен. Потомък е на възрожденския род Щърбанови от Панагюрище, в който музиката и театърът са на огромна почит. От малък демонстрира пристрастието си към изкуствата и литературата. Баща му е цигулар любител, а брат му оркестрант в Русенската опера. Завършва Полукласическия колеж на Кралските италиански учебни заведения в София, където се учи задълбочено и история на изкуството. Насочен от Любомир Пипков и след конкурс в Софийската опера през 1949 г. е изпратен като стипендиант в Санктпетербургската държавна консерватория. През 1954 г. завършва оперна режисура в класа на ученика на К. С. Станиславски Павел Румянцев. Дебютира успешно с режисура на операта на Чайковски „ Дама Пика” в Софийската опера през 1956 година, като работи с един превъзходен изпълнителски състав: Христо Бръмбаров, Димитър Ненков, Рада Конфорти, Илка Попова, дирижирани от Асен Найденов. След този триумф е назначен за постоянен режисьор в Софийската опера, където остава до пенсионирането си през 1989.
Следващи постановки:
„ Кармен” в Пловдив, „ Отело” в София го утвърждават след перспективните имена на българската музикална режисура по това време. Щърбанов е чест гост постановчик на всички български подиуми:- Варна, Русе, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Сливен, Враца, Плевен, Монтана, Пазарджик, Велико Търново, Кърджали…
Работи често и много успешно за Националната оперета, където поставя красически заглавия на Лехар, Щраус, Калман, Офенбах, Целер, Линке и някои мюзикъли. Щърбанов е измежду малцината наши режисьори заедно с Михаил Хаджимишев, които имат межсународно признание. Той е първият и единствен към този момент постановчик от България работил за Миланската Скала и Чикагската опера. През 1966 г. в Чикагската опера поставя +Борис Годунов“ от Мусоргски с участието на Николай Гяуров в заглавната роля, а на следващата година прави същото зъглавие в Миланската Скала. Работи с много известния режисьор Никола Беноа.
Като гост-режисьор е реализирал постановките на “Кармен” в Палермо през 1971 г., “Дама Пика” и “Княз Игор” в Гант (Белгия) през 1979 г. и 1980 г., “Травиата” в Анкара и Ла Валета (Малта) през 1978 г. и 1981 г., “Норма” в Скопие през 1992 г. и др.
Във всяка нова режисура Петър Щърбанов влизаше със солидно и детайлно проучена партитура, с познания върху стила, епохата, литературния първоизточник, с прецизна работа върху езика и превода. Сам той майсторски преведе много оперни либрет и най- основното: с уважение към автора и творбата му, без желанието да „модернизира” и „осъвременява” самоцелно.
Според Петър Щърбанов режисьорът трябваше постоянно да си задава въпроса „за какво?”. Да убеждава, да обосновава. Да каже и нещо свое, само че не и в ущърб на оригинала. За него той беше нещо свято. „Добрият режисьор, твърдеше той, би трябвало да умее добре да работи с артистите, с оперните актьори, които са нещо извънредно комплицирано, тъй като оперното пеене и театралната игра влизат в извънредно сложен синтез”.
По тази причина Петър Щърбанов вярваше, че режисьорът първо би трябвало да открие метод да убеди и повлияе на актьора-артист в правотата на своята концепция, да му внуши своята идея, тъй че той да повярва в нея и да я реализира като своя. За тази цел Щърбанов не се постановяваше като режисьор-деспот, а убеждаваше. Затова и постоянно успяваше. Помня какъв брой безапелационни, пълнокръвни образи сътвориха, в две от неговите най- сполучливи постановки: – преведена ослепително от него!/ артистите – едно същинско съзвездие: Рени Пенкова, Павел Куршумов, Надя Шаркова, Юлия Кираджиева, Мария Димчевска, Александрина Милчева, Павел Герджиков…. Това бяха същински празници за театъра публиката.
Сред огромните му триумфи са: „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Пепеляшка” на Росини, „Приказка за цар Салтан” от Римски Корсаков, „Сицилиански вечерни” на Верди, „Замъкът на Херцога Синята брада” от Барток – премиера за България. „Дама Пика” от Чайковски, „Русалка” от Даргомижски и изключително „Адриана Лекуврьор” от Чилеа, както и „ Хофманови разкази” на Офенбах, също за първи път у нас! Това бяха мощни, ансамблови спектакли, почтени за всеки огромен европейски спектакъл.
Стефан Тинтеров пише за „Хофманови разкази”: „ Спектакълът протича в импровизиран и балансиран темпоритъм с изваяна изпъкналост и меродавност на многочислените подиуми и епизоди. Вярната театрална характерност на героите, непринудеността на тяхното жестово, пластично и мимично държание, точната комбинация на всеобщите подиуми -хорови и балети , светлинните резултати са съвсем навсякъде достолепие на това зрелище…”
От 1959 г. до 1985 г. води клас по актьорско майсторство в Държавната музикална академия в София. От 1992-1993 г. преподава оперна режисура в Нов български университет, а от 1994-1995 г. и по актьорско майсторство на оперни певци. Режисирал е редица радиокомпозиции по Българското националното радио, повечето от които по негов сценарий. Има над 200 публикации по въпросите на оперното, балетното и оперетното изкуство у нас и в чужбина. Бил е член на жури на международни оперни конкурси.

По материали на Огнян Стамболиев и Нонка Нейчева от Държавен архив – Пазарджик

ПЕТЪР ЩЪРБАНОВ (21.05.1920 – 2005), режисьор